На 4 декември почитаме Света Великомъченица Варвара. Паметта й се почита както в православната, така и в католическата църква. В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - тези, които са нямали време да се покаят и причестят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара се отличавала с особена и впечатляваща красота. Ревнивият баща я затваря в кула - далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога.
Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, момичето се запознава с християни и приема свето кръщение. Скоро тя трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения.
След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена.
Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. Според поверието божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Когато баща й разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, момичето се запознава с християни и приема свето кръщение. Скоро тя трябвало да отстоява избора си пред управителя на града, след като баща й се отрекъл от нея, заради християнските й убеждения.
След като били изчерпани всички средства за убеждаването й да се върне към почитанието на езическите богове, останал изборът на живот и смърт, пред който момичето трябвало да се изправи. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена.
Смъртната присъда била изпълнена зад стените на града. Над гроба й бил построен храм, където вярващите намирали изцеление на своите недъзи. Според поверието божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града - те двамата са поразени от мълния.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи. В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве "къпани" питки. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за "баба Шарка", на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.
Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце. В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
