Може ли със срещи - дебати да бъде решен толкова важен въпрос, като този накъде върви един град и как е полезно да се развива той? И колко време ще пресяваме пясъка в такива разговори, докато стигнем до парченцето злато, което да осветли идеята - идеята за бъдещето на Добрич?
Ето размишленията по тази важна тема, която обсъждаме в рубриката "Времето на мечтите" на Дарик Добрич, на архитекта Боян Коларов:
Какво те дразни в Добрич и какво смяташ, че е необходимо, за да се развива по-добре?
Кметът е този, който трябва да ни подтиква нас, гражданите, към дебат. Кметът е този, който трябва да ни вика ако трябва всяка седмица и да ни пита "Кажете какво искате", защото по този начин тези, дето идват просто за да кажат нещо и да си отидат, като ги повикат 12 пъти в годината ще им омръзне, и ще останат само онези, които наистина са измислили нещо различно и искат да го кажат. Наистина всичко се е променило след 1990 година насам, а ние, община Добрич, нито за миг не сме си потърсили новото направление. Ние не знаем накъде трябва да вървим. Всичко правим на парче. Примерно каква полза има аз да кажа "Моята улица е разбита, направете я!" - ами то да не е само моята, те са десетки улици в Добрич, всеки да дойде да каже "Направете моята!". То не е това смисълът. Ние генерална линия нямаме, наистина нямаме.
Каква може да бъде тя?
Ще промени ли нещо намирането на "крайна цел"?
Ами оттам - нататък трябва да се инвестира много. Трябва коренно да се промени училищната система на Добрич, да се промени детско градинската система, коренно да се промени транспортната схема, за която надеждата ми е, че все пак ще стане, защото говорим за нея от миналата година.
Бавно щяла да става.
Бързо нищо няма да стане. Аз не очаквам чудеса. Като говоря за липсата на тотален контрол не очаквам утре да го има, но очаквам да видя, че в Добрич вече не може да се паркира неправилно. Не мога да си представя нещо по-лесно от това да глобиш един неправилно паркирал шофьор - тя колата му е там и няма нужда от доказателство. Той няма нужда от съд. Просто отиваш, лепваш му един фискален бон на стъклото и си отиваш и точка. И този бон е излязъл вече от фискален апарат и ако ти не намериш начин да си вземеш парите от този нарушител, ще ги платиш от джоба си. Ако ти кажат - "Ако вземеш тези пари, 80% са ти заплатата, а 20% ги дай в общината да ти купят обувки и костюм", как няма да ги вземеш. Не е ли тъй? Ние и това не можем да направим. Просто отнякъде трябва да започнем.
Аз имах идея за организиране на такъв голям дебат - кое може да е ценното за Добрич, какъв да е обликът му. Не знам какви хора да бъдат поканени, за да кажат към каква цел има нужда да се върви?
Това не може да бъде обект на разговор в едно радиопредаване. Това не е нещо, което може да се реши за една седмица. Това ще бъде един дебат, който ще продължи дълго, в който ще участват и такива като мен, които имат представа от социално - икономически отношения, но не сме врели и кипели, но от друга страна сме виждали какво се прави в други страни по-уредени от нас, които са успели по някакъв начин да намерят пътя. Поне можем да кажем "Идете и попитайте в тази или в онази община!".
Не искам пак да давам за пример Каварна, но там доста бързо си намериха целта и посоката? Едва ли са правили големи дебати?
Виж сега - да попаднеш на истински лидер, който е такъв не защото е силен физически, а защото може да те убеди в собствената си правота и да работиш за неговата идея, това е такова благо, което не на всеки може да се случи. Ние нямаме такъв лидер в Добрич, но от друга страна, считам че имаме един кмет, който поне дава вид, че е диалогичен. Само че аз бих искал той да е диалогичен на едно друго, малко по-високо ниво - непрекъснато да търси диалог. Ако го прави, то той може да остане и кмет до живот.
Сега говоря единствено по причина, че мисля че някой ме чува. Дано да не греша, защото ако греша... моите деца са малки, утре ще си научат езиците и като видя дебелия край, ще им кажа "Съжалявам, много бих искал да стоите при мене, ама по-добре бягайте" и те ще си уредят живота, защото са достатъчно малки.
За местната власт няма значение от коя политическа партия си. Има значение личността и доколко тя може да убеди хората около себе си да работят за неговата идея. И доколко личността, ако осъзнае, че има недостиг на собствени идеи, намира начин да си съставя списъка от идеи. Само това е важно. Преди Детелина Николова, ние имаме роднини в Силистра и съм прекарвал там много време. Тогава в България имаше двама кметове на Евролевицата - Лъчезар Росенов и кметът на Силистра. Сега някои ми казват "Силистра е мутренски град". Това може и да е вярно, но какво съм виждал с очите си. Когато нашият парк губеше облик ден след ден, техният процъфтяваше ден след ден. Кметът им намираше Асоциацията на жените на Съединените щати, които му дадоха пари за първата част на парка, Асоциацията на не знам си кои швейцарки, които му дадоха пари за втората част. Той просто ги намираше. Той не се спираше. В Силистра съм виждал как в 10.30 сутринта копаят една асфалтирана улица, за да прекарват кабел, а в 16.30 е отново асфалтирана. Това означава контрол.
Добре, тук защо не се случват нещата?
Защото няма желание за контрол. В община Монтана има една улица, която я наричат главна, от която имат седмичен приход от 20 000 лева в общинския бюджет. А си спрял, а са те глобили и не може да не си платиш. 20 000 на седмица, 80 000 на месец, 1 милион лева годишно... Значи трябва да има желание. Ако шефът на полицията и на КАТ са умрели, ще тропнеш с ръка пред областния управител, ще отидеш в министерството на вътрешните работи и ще кажеш: "Вашият областен началник на МВР не струва. Сменете го, защото не ми върши никаква работа. Аз искам да се работи по друг начин". Като не ти отговорят, ще го напишеш във вестника, ще пишеш докладни, нещо ще правиш, ама не може нищо да не правиш.
Как да се генерират добри идеи?
Те добрите идеи точно чрез обсъждането се генерират. Защото сега аз идвам и говоря, ама аз съм една прашинка, аз съм никой. Обаче ако се събираме веднъж месечно в една зала и пред нас е не друг, а кметът с целия си екип, тогава вече нещата са съвсем различни. Ние ще се чувстваме по-спокойни, че някой търси нашето мнение, а те ще се чувстват по-спокойни, че знаят какво искаме. Дето се казва, за популизъм да го ползва, за да спечели следващите избори, пак ще му е от полза. А то това го няма, и защо - не мога да разбера. Аз мисля, че кметът нищо не може да загуби от това, само ще спечели.
