Страст по спомен
92627
Страст по спомен
Който трупа знания, трупа печал. В Библията го пише. Във Вечната книга има разкази и за много други страсти, повечето от които са в пълна наличност и в родния водевил, наречен „съвременен български политически живот“. Последният скеч разигра ръководството на една много популярна преди днешното ритуално самоубийство „партия на младите и непокорните“. Страст по спомен. Интонационната прилика с всяка действаща в момента такава е напълно случайна.
Гневните и остроумни нейни лидери, спечилили си силната и неподправена симпатия на всеки, отвратен до дъното на душата си от така нареченото „статукво“ (с извинение!), удариха подпис под коалиционно споразумение с тези, които буквално до оня ден безжалостно низвергваха.
До оня ден гневните и остроумни лидери рекоха, че пораснали, че времето било такова и ако останат същата страст, с която започнаха, няма да променят с нищо така нареченото „статукво“ (с извинение!) и за да го борят, 1% подкрепа не им стига. Щели да се изгубят, да изчезнат от политическата карта. Като вода в пустинята Сахара.
И затова стaнаха ортаци с, о изненада! Със статуквото (с извинениe). Останалите няколко каруци техни почитатели написаха, че така било правилно и мъдро, че за да постигнат своите политически цели, харно са сторили, че не може така само да се плюе и храчи, а трябва да се седне на една маса и да се разговаря. Със статуквото (с извинение). Как ще бъде преборено то, обаче, няма особено ясни начини, разбра се само, че гневните и остроумни лидери щели да обсъждат с него и да му казват какво не им харесва.
Очевидно с явната надежда, че то, бидейки статукво (с извинение) и готово в името на това да остане такова (иначе няма причина да търси подобни нови и интересни до вчера лица), ще се вслwша в техните забележки и така ще се промени, че вече няма да е статукво (с извинение), ами ще бъде някаква нова, благородна политическа прослойка, олицетворение на гордите и честните.
Разбира се, няма никакъв начин потребителят на политически продукти у нас да помисли, че на горепосочените лидери просто вече не им стига държавната партийна субсидия и банката в местния парламент, а вече искат да облажат и от парламентарния чин. А те вярват, че е точно така.
Затуй намериха сурат да се явят по телевизията и да обяснят на довчерашните си горещи фенове, че си заслужава точно по този начин да ги представят в онази сграда, на която пише за съединението и силата. А билбордите с мърлявия потник на Брус Уилис от легендарната първа серия, другите със сапа от правата лопата и третите с гордата домашна птица остават в историята.
Страстта остава в историята. Страст по спомен.
Гневните и остроумни нейни лидери, спечилили си силната и неподправена симпатия на всеки, отвратен до дъното на душата си от така нареченото „статукво“ (с извинение!), удариха подпис под коалиционно споразумение с тези, които буквално до оня ден безжалостно низвергваха.
До оня ден гневните и остроумни лидери рекоха, че пораснали, че времето било такова и ако останат същата страст, с която започнаха, няма да променят с нищо така нареченото „статукво“ (с извинение!) и за да го борят, 1% подкрепа не им стига. Щели да се изгубят, да изчезнат от политическата карта. Като вода в пустинята Сахара.
И затова стaнаха ортаци с, о изненада! Със статуквото (с извинениe). Останалите няколко каруци техни почитатели написаха, че така било правилно и мъдро, че за да постигнат своите политически цели, харно са сторили, че не може така само да се плюе и храчи, а трябва да се седне на една маса и да се разговаря. Със статуквото (с извинение). Как ще бъде преборено то, обаче, няма особено ясни начини, разбра се само, че гневните и остроумни лидери щели да обсъждат с него и да му казват какво не им харесва.
Очевидно с явната надежда, че то, бидейки статукво (с извинение) и готово в името на това да остане такова (иначе няма причина да търси подобни нови и интересни до вчера лица), ще се вслwша в техните забележки и така ще се промени, че вече няма да е статукво (с извинение), ами ще бъде някаква нова, благородна политическа прослойка, олицетворение на гордите и честните.
Разбира се, няма никакъв начин потребителят на политически продукти у нас да помисли, че на горепосочените лидери просто вече не им стига държавната партийна субсидия и банката в местния парламент, а вече искат да облажат и от парламентарния чин. А те вярват, че е точно така.
Затуй намериха сурат да се явят по телевизията и да обяснят на довчерашните си горещи фенове, че си заслужава точно по този начин да ги представят в онази сграда, на която пише за съединението и силата. А билбордите с мърлявия потник на Брус Уилис от легендарната първа серия, другите със сапа от правата лопата и третите с гордата домашна птица остават в историята.
Страстта остава в историята. Страст по спомен.
