От пресцентъра на Общинска администрация изпратиха становищетона кмета Димитър Николов по повод дискусия за бъдещето на Дома задеца и юноши, лишени от родителски грижи „Александър Георгиев – Коджакафалията”. Както знаете, той ще затвори врати на 1 септември. Един от най-обсъжданите въпроси е следният: “Да се спази ли волята на Коджакафалията и домът за сираци да си остане в сегашната сграда?”
Ето мнението на кмета, без никаква редакторска намеса:
“Много е хубаво, че 100 години след кончината на този велик човек говорим за него и се интересуваме от завещанието му – морално и физическо. Така напълно заслужено той продължава да живее в паметта на бургазлии. Но е факт, че историческата истина доста се е преплела с местния фолклор. Направихме си труда да погледнем в оригиналното завещание на Коджакафалията и там не открихме конкретна информация за това, че изрично желае масивната сграда в центъра на Бургас да се използва само и единствено за сиропиталище. Нещо повече – в документа въобще не се говори за “сиропиталище”, там се споменава само за “старопиталище”. Строителството на самата сграда е започнало през 1911 година върху имот на Коджакафалията, но тя е завършена през 1915-та, две години след смъртта му, като за това са помогнали и други родолюбиви бургазлии.
Ако някой има повече информация от тази, която открихме при бързата проверка, нека я предостави. Отново казвам, че е хубаво при всеки повод да говорим за Коджакафалията, защото е човек за пример.
Твърди се, че приживе благодетелят е изявил желание голяма част от наследството му да остане “за бургаските деца”. Вярвам, че е било така, защото именно по този начин постъпват филантропите от неговия ранг – първата им мисъл винаги е за най-уязвимите членове на обществото, за децата и възрастните хора.
Днес моето предложение е в сградата на сиропиталището на първо време да настаним вечерната гимназия, а в близка перспектива тя да се свърже с топла връзка с близката сграда на Математическата и Френската гимназия. Така ще можем да увеличим броя на паралелките, тъй като и без друго това са две от най-желаните средни училища не само в града, но и в областта. Сигурен съм, че Коджакафалията щеше да одобри тази идея и съм я предложил, изцяло воден от желанието да спазим неговата воля.
През последните години на групи от по 7-8 деца извеждаме от сиропиталището неговите последни обитатели и ги настаняваме в малки жилища, където са под 24-часова грижа и наблюдение. Видя се, че старият модел, когато се отглеждаха по 100 наведнъж на казармен принцип, не работи. Нека днес дадем шанс за по-добро бъдеще и на сираците, и на две перспективни бургаски училища. Отворени сме към всички предложения на бургазлии за бъдещето на сградата, но на този етап да стане училище ми се струва най-логично и близко до идеите на Коджакафалията.”
