Почти 100% от плажовете са абсолютно недостъпни за хората с увреждания, които се придвижват със затруднение и в колички, твърди нашата съгражданка Грета Аспарухова,позовавайки се на собствения си дългогодишен опит.
Тя твърди, че поставените на някои ивици скари водят просто до пясъчната ивица и там достъпът приключва. Грета е написала гневно писмо до премиера Бойко Борисов и министъра на туризма Николина Ангелкова, в което настоява проблемът да бъде решен в кратък срок.
Публикуваме го без никаква редакторска намеса:
„Уважаеми г-н Премиер,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми Дами и Господа,
За поредна година хората, ползващи инвалидни колички, и хората с двигателни затруднения сме изхвърлени от плана за достъпност до българските плажове по Черно море.
Отдавна се поставя въпросът защо, когато се сключват концесионните договори, в тях не се включва клауза за достъпност на хора с увреждания, и ако тя не бъде изпълнена, да следват санкции, включително и прекратяване на концесията!
Почти 100% от концесионерите нямат и идея какво значи достъпност. Както и почти толкова от отговорниците за това да има достъпност. Освен от личните ми опити да ида на плаж, това мое убеждение се потвърди и от разбиранията за достъпност на концесионер, който твърдеше, че плажът му е достъпен. Истината е следната: поставените дървени скари са като стъпала, които няма как да преодолея сама с количката си. Ако евентуално успея да стигна до плажната ивица - естествено с помощ от „публиката или от приятел“, там ме очаква рампа, която води точно до... пясъка без чадър или шезлонг.
Има няколко плажа, които са достъпни за хората с двигателни затруднения, но можем да ги ползваме срещу 20-30-40 лв на ден - зависи от местоположението. Тези плажове са направени основно за чужди граждани или за българи с високи доходи, а достъпът до тях е много труден и се изискват идентификации, че си гост в съответния хотел (което е в нарушение на конституцията – плажовете са изключителна държавна собственост...)
Поправете ме, ако греша, но за хората с увреждания няма нито един достъпен плаж, нито една достъпна тоалетна на територията на плажовете.
Дискриминацията спрямо нас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според (разпоредбите) на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за ангажимент за подобен ангажимент!
Държавата ни е зачеркнала като хора, като личности и като съществуване! На нас, индиректно, но абсолютно, ни е забранено да ходим на плаж или почивка, понеже 99% от хотелите не са достъпни, и тук говорим за хотели с 3 звезди и нагоре!
Да ние не сме най-платежоспособните, но това не е по наша вина, а защото в държавата няма ясно установени и работещи правила, които да забраняват дискриминацията на хора с увреждания при кандидатстване и придобиване на работа.
Ние сме изцяло изолирани от обществото и за нас се говори два-три пъти в годината – на станалите традиционни протести на хората с увреждания, на които никое правителство не е обърнало особено внимание, и по Коледа, ако има някой управляващ си направи PR-кампания на наш гръб. През останалото време ние сме невидими и „невалидни“ - по институциите все още ни наричат „инвалиди“!
Крайно време е българската държава да помисли и за нас – хората с увреждания, и да започне отнякъде да показва грижата си и за нас като нейни пълноправни граждани. Дори да е с нещо дребно – като концесиите на плажовете.“
Тя твърди, че поставените на някои ивици скари водят просто до пясъчната ивица и там достъпът приключва. Грета е написала гневно писмо до премиера Бойко Борисов и министъра на туризма Николина Ангелкова, в което настоява проблемът да бъде решен в кратък срок.
Публикуваме го без никаква редакторска намеса:
„Уважаеми г-н Премиер,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми Дами и Господа,
За поредна година хората, ползващи инвалидни колички, и хората с двигателни затруднения сме изхвърлени от плана за достъпност до българските плажове по Черно море.
Отдавна се поставя въпросът защо, когато се сключват концесионните договори, в тях не се включва клауза за достъпност на хора с увреждания, и ако тя не бъде изпълнена, да следват санкции, включително и прекратяване на концесията!
Почти 100% от концесионерите нямат и идея какво значи достъпност. Както и почти толкова от отговорниците за това да има достъпност. Освен от личните ми опити да ида на плаж, това мое убеждение се потвърди и от разбиранията за достъпност на концесионер, който твърдеше, че плажът му е достъпен. Истината е следната: поставените дървени скари са като стъпала, които няма как да преодолея сама с количката си. Ако евентуално успея да стигна до плажната ивица - естествено с помощ от „публиката или от приятел“, там ме очаква рампа, която води точно до... пясъка без чадър или шезлонг.
Има няколко плажа, които са достъпни за хората с двигателни затруднения, но можем да ги ползваме срещу 20-30-40 лв на ден - зависи от местоположението. Тези плажове са направени основно за чужди граждани или за българи с високи доходи, а достъпът до тях е много труден и се изискват идентификации, че си гост в съответния хотел (което е в нарушение на конституцията – плажовете са изключителна държавна собственост...)
Поправете ме, ако греша, но за хората с увреждания няма нито един достъпен плаж, нито една достъпна тоалетна на територията на плажовете.
Дискриминацията спрямо нас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според (разпоредбите) на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за ангажимент за подобен ангажимент!
Държавата ни е зачеркнала като хора, като личности и като съществуване! На нас, индиректно, но абсолютно, ни е забранено да ходим на плаж или почивка, понеже 99% от хотелите не са достъпни, и тук говорим за хотели с 3 звезди и нагоре!
Да ние не сме най-платежоспособните, но това не е по наша вина, а защото в държавата няма ясно установени и работещи правила, които да забраняват дискриминацията на хора с увреждания при кандидатстване и придобиване на работа.
Ние сме изцяло изолирани от обществото и за нас се говори два-три пъти в годината – на станалите традиционни протести на хората с увреждания, на които никое правителство не е обърнало особено внимание, и по Коледа, ако има някой управляващ си направи PR-кампания на наш гръб. През останалото време ние сме невидими и „невалидни“ - по институциите все още ни наричат „инвалиди“!
Крайно време е българската държава да помисли и за нас – хората с увреждания, и да започне отнякъде да показва грижата си и за нас като нейни пълноправни граждани. Дори да е с нещо дребно – като концесиите на плажовете.“
