На този ден преди ..../не се чете/....години се е родила Дияна Бедросян. Свидетели припомнят, че на 25 август ..../не се напъвайте, защото не се чете/...година в родилната зала първо проплакала майката, а после бебето. Бащата ...за него няма данни да е ревал тогава. Всъщност свидетелите са вече леко поизветрели и показанията им са позагубили срок на годност.. Абсолютно сигурно е това, че все пак е имало плач, както е почти сигурно това, че бебето първо се разсмяло и после заплакало. Сигурно е и това, че Дияна от тогава до днес не плаче. Предпочита да се усмихва.
Но репортерско разследване на Дарик установи, че свидетелите са доста несигурни и за това и може би послъгват, защото науката е доказала, че при раждането си бебетата не се усмихват, а плачат и ...стига с тези бебешки истории.
Все пак на този ден преди години е било едно, а днес е друго.
В държавата, в която масово се пломбират бензионстанции и не толкова масово зъби, в града, където мъгла обвива фонтаните, а чорапи адидаси обвиват прасците на момичета с високи токчета...точно в тази държава и точно в този град днес Дияна празнува своя рожден ден.
В офиса на Дарик, където меки китки цветя и твърди букети цветя прииждат, заедно с река от есемеси и честитки е шумно, весело и хората стават все повече, а бонбоните все по-малко, защото хората стават все повече и е все по-весело, а един от празнуващите не спира да яде бонбони, но става все по-весело, защото няма как да е иначе, когато Дияна се усмихва.
И в това веселие просто е крайно време да се каже на рожденичката.
Честит рожден ден, бъди щастлива и обичана и евентуално носена на ръце и заобикаляна от зли данъчни служители, заемоискатели, вируси и болести.
Дияна, бъди себе си дълги години, което ще е изтощително за тебе, но хубаво за всички останали наоколо.
От кварталния ЕСГРАОН, екипа на Дарик Бургас и много, много, много други
