Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов.
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото Св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана:„Иди си зимо, идвай лято!"
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет.
Палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
Атанасовден, както и Антоновден, се празнува също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Празникът се чества и за умилостивяване на болестите. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.
На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася
