От живота преди хиляди години до бежанските вълни в началото на 19 век - големите експозиционни пространства в новата сграда на музея в Петрич дават възможност историята на региона да бъде разгърната пред погледите на посетителите.
"Сградата бе официално открита преди седмици, а изграждането е в рамките на съвместен проект на общините Петрич и Серес по програма за трансгранично сътрудничество", разказа директорът на музея Методи Бисерков.
В залите са показани уникални експонати от разкопките в региона, както и запазени от хилядолетия предмети. Златни накити, древни монети, статуи, надписи – това е само част от богатството, което до момента бе трудно да се види в предишната малка сграда на институцията, която съхранява паметта за миналото.
Акцент в залите, посветени на археологията, е най-популярният обект в околностите на Петрич - древният град Хераклея Синтика, просъществувал поне от четвърти век преди Христа до около шести век след Христа.
През изминалите години на обекта край петричкото село Рупите бяха извършени археологически разкопки, а през лятото на 2021 година те продължиха цели четири месеца. Богатите находки се съхраняват в музея в Петрич, а най-впечатляващите от тях са изложени пред погледите на посетителите. Сред тях е и златна огърлица с детайлна изработка.
"Театрални маски, предмети от бита на хераклейците, скулптури, монети, всичко това повдига част от завесата на загадъчното минало. Особено ценни за историците са плочите с надписи, тъй като дават информация, която е невъзможно да бъде получена от друго място", посочи директорът на музея.
Те разкриват подробности за стопанското и административно развитие на града, като един от надписите, който говори за ефебите. „Това е, да го наречем, военизирана младежка организация, а надписът е интересен с факта, че от 24 имена, изброени на него, 21 са тракийски, а исторически погледнато се смята, че градът е основан от тракийското племе синти.
До онзи момент нямахме материален израз на тракийско присъствие и самият факт, че на този надпис се появяват 21 имена на младежи, които са в управлението на града, е доста показателен и значим за присъствието на тракийското население в Хераклея Синтика“, разказа Бисерков.
Животът на древните хора в региона е показан и с предмети от разкопки в различни местности край Петрич. Сред тях са и реставрирани глинени съдове от шестото хилядолетие преди Христа, открити в местността Кременица край село Тополница.
"Впечатляващите предмети в музея не се изчерпват само с Хераклея Синтика. В експозициите е показан и оловен печат на византийски съдия от 12 век, какъвто има само още един открит в България", посочи Методи Бисерков.
Османският период в българските земи е представен с премети и текстове, които разкриват демографията на града и динамичната промяна, която настъпва в периода на Възраждането.
Тук е илюстрирано замогването на българите, появата на занаятите, борбата за църковна независимост. Сред експонатите е и сертификат за ваксинация срещу едра шарка от началото на 20 век, с каквито хората са се движили свободно в рамките на Османската империя.
Постоянните експозиции проследяват живота след освобождението на Петрич от 1912 г., а акцентът е върху годините от 1920 до 1934 - период, в който Петрич е окръжен град, и през който тук се заселват бежанци от Егейска и Вардарска Македония.
"В онзи момент бежанците съставляват около 20 процента от населението на града", посочи Методи Бисерков. Музеят показва още всекидневието на местните хора от края на 19 до средата на 20 век, градския и селския бит. Сред акцентите е и нематериалното културно наследство, каквото тук са русалиите, чиито игри могат да се видят на 1 януари всяка година.
В момента се работи по нова и най-нова история на Петрич и региона, а идеята е експозицията да представи града зад Желязната завеса след 1945 г. „Може би не всеки знае, но Петрич беше затворен град до 1989 г., влизаше се само с т. нар. „открит лист“, разказа директорът на музея и допълни, че вече се работи по експозиция, която да разказва за този период.
В музея ще бъдат показани и предмети от експозиция „Ванга“, както и постижения на местните културни и спортни дейци.
"Сградата бе официално открита преди седмици, а изграждането е в рамките на съвместен проект на общините Петрич и Серес по програма за трансгранично сътрудничество", разказа директорът на музея Методи Бисерков.
В залите са показани уникални експонати от разкопките в региона, както и запазени от хилядолетия предмети. Златни накити, древни монети, статуи, надписи – това е само част от богатството, което до момента бе трудно да се види в предишната малка сграда на институцията, която съхранява паметта за миналото.
Акцент в залите, посветени на археологията, е най-популярният обект в околностите на Петрич - древният град Хераклея Синтика, просъществувал поне от четвърти век преди Христа до около шести век след Христа.
През изминалите години на обекта край петричкото село Рупите бяха извършени археологически разкопки, а през лятото на 2021 година те продължиха цели четири месеца. Богатите находки се съхраняват в музея в Петрич, а най-впечатляващите от тях са изложени пред погледите на посетителите. Сред тях е и златна огърлица с детайлна изработка.
"Театрални маски, предмети от бита на хераклейците, скулптури, монети, всичко това повдига част от завесата на загадъчното минало. Особено ценни за историците са плочите с надписи, тъй като дават информация, която е невъзможно да бъде получена от друго място", посочи директорът на музея.
Те разкриват подробности за стопанското и административно развитие на града, като един от надписите, който говори за ефебите. „Това е, да го наречем, военизирана младежка организация, а надписът е интересен с факта, че от 24 имена, изброени на него, 21 са тракийски, а исторически погледнато се смята, че градът е основан от тракийското племе синти.
До онзи момент нямахме материален израз на тракийско присъствие и самият факт, че на този надпис се появяват 21 имена на младежи, които са в управлението на града, е доста показателен и значим за присъствието на тракийското население в Хераклея Синтика“, разказа Бисерков.
Животът на древните хора в региона е показан и с предмети от разкопки в различни местности край Петрич. Сред тях са и реставрирани глинени съдове от шестото хилядолетие преди Христа, открити в местността Кременица край село Тополница.
"Впечатляващите предмети в музея не се изчерпват само с Хераклея Синтика. В експозициите е показан и оловен печат на византийски съдия от 12 век, какъвто има само още един открит в България", посочи Методи Бисерков.
Османският период в българските земи е представен с премети и текстове, които разкриват демографията на града и динамичната промяна, която настъпва в периода на Възраждането.
Тук е илюстрирано замогването на българите, появата на занаятите, борбата за църковна независимост. Сред експонатите е и сертификат за ваксинация срещу едра шарка от началото на 20 век, с каквито хората са се движили свободно в рамките на Османската империя.
Постоянните експозиции проследяват живота след освобождението на Петрич от 1912 г., а акцентът е върху годините от 1920 до 1934 - период, в който Петрич е окръжен град, и през който тук се заселват бежанци от Егейска и Вардарска Македония.
"В онзи момент бежанците съставляват около 20 процента от населението на града", посочи Методи Бисерков. Музеят показва още всекидневието на местните хора от края на 19 до средата на 20 век, градския и селския бит. Сред акцентите е и нематериалното културно наследство, каквото тук са русалиите, чиито игри могат да се видят на 1 януари всяка година.
В момента се работи по нова и най-нова история на Петрич и региона, а идеята е експозицията да представи града зад Желязната завеса след 1945 г. „Може би не всеки знае, но Петрич беше затворен град до 1989 г., влизаше се само с т. нар. „открит лист“, разказа директорът на музея и допълни, че вече се работи по експозиция, която да разказва за този период.
В музея ще бъдат показани и предмети от експозиция „Ванга“, както и постижения на местните културни и спортни дейци.
