Доколко гражданска е гражданската инициатива?
Доколко гражданска е гражданската инициатива? / снимка: ГЕРБ - Благоевград, архив

Членовете на Комисията по конституционни въпроси в Европейския парламент  гласуваха днес доклада за Европейската гражданска инициатива -  един от главните  приноси на Лисабонския договор. Комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, по култура и по петиции вече са се произнесли по въпроса. В коментара си за резултата от гласуването, българският евродепутат Мария Неделчева, докладчик на ЕНП по темата, отново изрази съжалението си за отхвърлянето на нейните поправки относно забраната за  финансиране на граждански инициативи от политически партии.

Компромисен вариант бе намерен на заседанието на Комисията по петиции на 22-ри ноември. Мария Неделчева информира, че компромисът се отнася до декларирането на финансовата подкрепа на инициативите, в съответствие с регламент  2004/2003 на ЕП и на Съвета статута и финансирането на политическите партии.

„Ясно е, че този компромис е по-добър от първоначалното предложение, което не предвиждаше никакви ограничения за финансирането на инициативите. Въпреки всичко оставам резервирана относно неговата ефикасност. За мен това не е ефективно решение. Вярвам, че разрешавайки на политическите партии да финансират граждански инициативи ние потъпкваме правото на гражданите да участват в публичния дебат”, аргументира позицията си Мария Неделчева.

Въпреки всичко тя отбеляза постигнатия значителен напредък – сформиран Комитет на организаторите, съставен от седем физически лица (юридическите лица са изключени), по произход от най-малко седем държави-членки ще могат да лансират гражданска инициатива. Само физическите лица ще могат да бъдат членове на комитета, като е изключена възможността членове на Европейския Парламент да бъдат част от него.

За да бъде допусната, гражданската инициатива трябва да спазва европейските ценности, да се основава на договорите на Европейския съюз и да влиза в компетенциите на Комисията, която е единствената институция, имаща право на законодателна инициатива. Освен това една инициатива не може да изменя договорите, а само тяхното прилагане.

Според Лисабонския договор, единият милион подписи трябва да произлизат от значителен брой държави-членки. Евродепутатите се съгласиха да фиксират този брой на 1/5 от общия брой на държавите-членки в ЕС. Организаторите ще разполагат с 12 месеца от датата на регистрацията на инициативата, за да съберат нужните подписи. Подписите ще бъдат събирани от организаторите на инициативата чрез интернет сайт или в писмен вид. Всяка държава-членка ще бъде нагърбена с  контрола на автентичността на подписите.

„Сред критериите, позволяващи да се определи от коя държава-членка произхождат гражданите, е националността за европейските граждани, живеещи извън ЕС и  местожителството за гражданите, живеещи на територията на ЕС. Двете ми поправки в тази насока бяха отхвърлени. Те имаха за цел да позволят на гражданите да имат избор подписът им да бъде преброен или според тяхната националност, или според местожителството им в случай, че живеят в държава-членка, различна от тази на тяхната националност”, продължи в коментара си Мария Неделчева.

Когато единият милион подписи бъде събран, Комисията трябва да приветства организаторите да представят своята инициатива. EK трябва да организира заедно с Европейския парламент публични дебати, за да позволи темата да бъде дебатирана в публичното пространство. Комисията трябва да уведоми организаторите за своите намерения в период от три месеца относно тяхната инициатива.

„Всички тези резултати, включително и въпросът за финансиране на гражданските инициативи от политически партии ще бъдат подчинени на приемането на текста в пленарна зала през декември, след което Съветът ще се произнесе по финалната версия. Целта е да се стигне до съгласие на първо четене през 2011. На тази дата европейските граждани ще могат да се възползват от новия инструмент, а политическите партии да минават през „малката вратичка”, заключи българският евродепутат.