Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) е категоричен, че автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула не само представлява сериозно предизвикателство, а и крие сериозни рискове.
Силно обезпокоително е, че след механизма за актуализиране на минималната работна заплата на база на средната, който предвижда това да се случва без участието на социалните партньори, се предлага и тази промяна. Ако подобен механизъм бъде приет и за максималния осигурителен доход, това може да бъде разглеждано като тенденция за ограничаване ролята на тристранното сътрудничество, което противоречи, както на българското, така и на европейското законодателство.
От ССИ смятаме, че само през активното участие на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в процеса по определяне на МОД, само през постигането на социално съгласие по този толкова важен за правителството, бизнеса и гражданите проблем, можем да вървим в правилната посока.
Ивайло Мирчев: Бюджет 2024 г. е най-добрият бюджет в последните 15 г.
Автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула трябва да отговаря на поне две условия: да бъде адекватен на стопанската конюнктура и да осигурява предвидимост за бизнеса. В същото време такава формула се базира на минали данни, а съответният размер на максималния осигурителен доход ще бъде в сила в бъдеще време.
Така склонността и възможността на бизнеса и на хората да плащат определената по този начин осигурителна тежест зависи не от минали събития, а от бъдещото развитие.
От ССИ смятаме, че подобна формула е почти невъзможно да създаде адекватен на икономическата конюнктура механизъм за актуализиране.
При автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула съществува реален риск да надделеят фискалните аргументи поради очаквано повишаване на нетните приходи в държавния бюджет. Същевременно въздействието на тази мярка върху икономиката като цяло, върху инвестициите, стимулите за полагане на труд и поемане на рискове може да бъде пренебрегнато.
Затова от ССИ предлагаме вместо формула за автоматично изчисляване на минималния осигурителен доход да бъде обсъдено приемането на гъвкав подход към разрешаване на така поставения проблем, който да осигури необходимата обективност, адекватност и гъвкавост. Предлагаме предвиждането на различни сценарии (напр. песимистичен, реалистичен и оптимистичен) при определянето на МОД, като прилагането на конкретния сценарий ще зависи, съответно, от забавянето, запазването или ускоряването на наблюдаваните към момента на определяне на МОД тенденции в икономическото развитие на страната. Като индикатор за това, и с оглед избягване усложняването на прилаганата формула, би могъл да се използва един показател, а именно – годишният ръст на БВП за период от пет години (към края на последния период, предхождащ определянето на МОД, за който са налични данни от НСИ, напр. деветмесечието на съответната година).
Силно обезпокоително е, че след механизма за актуализиране на минималната работна заплата на база на средната, който предвижда това да се случва без участието на социалните партньори, се предлага и тази промяна. Ако подобен механизъм бъде приет и за максималния осигурителен доход, това може да бъде разглеждано като тенденция за ограничаване ролята на тристранното сътрудничество, което противоречи, както на българското, така и на европейското законодателство.
От ССИ смятаме, че само през активното участие на представителните организации на работодателите и на работниците и служителите в процеса по определяне на МОД, само през постигането на социално съгласие по този толкова важен за правителството, бизнеса и гражданите проблем, можем да вървим в правилната посока.
Ивайло Мирчев: Бюджет 2024 г. е най-добрият бюджет в последните 15 г.
Автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула трябва да отговаря на поне две условия: да бъде адекватен на стопанската конюнктура и да осигурява предвидимост за бизнеса. В същото време такава формула се базира на минали данни, а съответният размер на максималния осигурителен доход ще бъде в сила в бъдеще време.
Така склонността и възможността на бизнеса и на хората да плащат определената по този начин осигурителна тежест зависи не от минали събития, а от бъдещото развитие.
От ССИ смятаме, че подобна формула е почти невъзможно да създаде адекватен на икономическата конюнктура механизъм за актуализиране.
При автоматичната промяна на максималния осигурителен доход през формула съществува реален риск да надделеят фискалните аргументи поради очаквано повишаване на нетните приходи в държавния бюджет. Същевременно въздействието на тази мярка върху икономиката като цяло, върху инвестициите, стимулите за полагане на труд и поемане на рискове може да бъде пренебрегнато.
Затова от ССИ предлагаме вместо формула за автоматично изчисляване на минималния осигурителен доход да бъде обсъдено приемането на гъвкав подход към разрешаване на така поставения проблем, който да осигури необходимата обективност, адекватност и гъвкавост. Предлагаме предвиждането на различни сценарии (напр. песимистичен, реалистичен и оптимистичен) при определянето на МОД, като прилагането на конкретния сценарий ще зависи, съответно, от забавянето, запазването или ускоряването на наблюдаваните към момента на определяне на МОД тенденции в икономическото развитие на страната. Като индикатор за това, и с оглед избягване усложняването на прилаганата формула, би могъл да се използва един показател, а именно – годишният ръст на БВП за период от пет години (към края на последния период, предхождащ определянето на МОД, за който са налични данни от НСИ, напр. деветмесечието на съответната година).
