Произведената в САЩ ракета-прехващач „Пейтриът“ се оказва в центъра на глобална криза с доставките, тъй като десетки държави се надпреварват да подсилят противовъздушната си отбрана. Тя е сред малкото оръжия, способни да прехващат балистични ракети в Персийския залив, разтърсван от войната с Иран, и особено в Украйна, където почти ежедневното засилване на руските атаки превърна юли в най-смъртоносния месец за цивилното население.
Украинските власти разкриха, че страната е почти изчерпала запасите си от ракети-прехващачи.
Шестнадесетте пускови установки, пише CNN, показват признаци на редовна употреба. Главният инженер на украинското подразделение, представил се само с малкото си име Дмитро от съображения за сигурност, обаче заявява, че не е виждал изстрелване на ракета от система „Пейтриът“ от шест седмици.
Украйна отказва да уточни колко ракети-прехващачи са ѝ останали, ако изобщо разполага с такива. Президентът Володимир Зеленски заяви, че страната се нуждае от 5% от американските запаси, за да премине през зимата, но в момента разполага само с 1%.
„Това е наистина сърцераздирателна гледка, когато имаш оборудване, но не си в състояние да прехванеш нито една ракета“, казва Дмитро, видимо развълнуван. „Балистични ракети летят над главата ти и не можеш да направиш нищо срещу тях, а зад теб има цивилни.“
За първи път той се е оказал без ракети-прехващачи за изстрелване през декември 2025 г.
„Сякаш се учиш как да ходиш, но не можеш да ходиш. Знаеш как да дишаш, но не можеш да дишаш“, казва той.
Сложната работа на екипажите
Самата пускова установка е само част от сложна система, включваща радари и командни центрове. Тя се управлява дистанционно, като операторите се намират на значително разстояние от пусковата установка по време на изстрелването.
Друг член на екипажа – Георги, който работи в командния център – обяснява, че решението коя ракета да бъде прехваната „идва с опита“ и се взема от командира на подразделението.
„Трудно е, защото виждаш летящи цели, които заплашват цивилното население, критичната инфраструктура, както и семействата на моите другари и моето собствено семейство“, казва той.
Георги описва изстрелването на ракета-прехващач като „нещо магическо“.
Войната с Иран задълбочава проблема
Глобалният недостиг на ракети-прехващачи „Пейтриът“ се задълбочава от интензивното им използване в Персийския залив през март и април, когато системите често са били използвани срещу сравнително евтини ирански атаки с дронове.
Смята се, че богатите държави от Персийския залив са изразходвали десетки ракети-прехващачи. Дмитро казва, че е очаквал конфликтът в Близкия изток в крайна сметка да се отрази и на Украйна.
„Предвиждахме, че ще имаме проблеми. Бяхме много шокирани от това колко ракети изстреляха едновременно... същите ракети, които бихме могли да използваме срещу руските балистични ракети“, казва той.
Според Института за изследвания на външната политика коалиционните сили са използвали средно по 225 ракети-прехващачи дневно през първите четири дни от войната с Иран.
От института отбелязват, че производителят Lockheed Martin е произвел 620 ракети-прехващачи през 2025 г., или средно 1,7 на ден. Това е създало съотношение от 132 към 1 между използваните и произведените ракети.
През януари Пентагонът сключи седемгодишно споразумение с Lockheed Martin, според което компанията трябва да увеличи производството до 2000 ракети годишно до 2030 г. Дотогава войната в Украйна ще е навлязла в осмата си година.
Украйна иска собствено производство
Не е ясно колко ракети-прехващачи са обещали Съединените щати на Украйна, нито какъв е размерът на американския арсенал, от който според Зеленски Киев разполага с 1%.
В интервю за CNN украинският президент обсъди и възможността за производство на ракети-прехващачи в Украйна по американски лиценз. По думите му той е предложил на Raytheon и Lockheed Martin собствеността и контрола върху всеки завод за производство на ракети-прехващачи, който компаниите биха се съгласили да изградят в Украйна.
„Това ще бъде вашата компания“, спомня си Зеленски, че е казал на американските производители. „Това ще бъдат нашите мозъци, нашите ръце, нашите инженери. И аз ще направя всичко възможно, за да изградя велика компания... за тях. Защото не е нужно да продавам [прехващачите] на никой друг, от който се нуждая за страната си.“
Той подчертава, че основният му фокус е върху увеличаването на производствения обем, докато производителите могат да определят цената.
Зеленски заявява още, че за почти пет години война е придобил задълбочени познания за отбранителните способности на различните държави.
„Познавам производствата, съоръженията, военните и запасите на почти всички страни в Европа, включително Съединените щати. Не всичко, но много“, казва той.
Системите „Пейтриът“ се предлагат в напълно мобилни батареи, които включват команден център, радарна станция за откриване на заплахи и пускови установки. През 2022 г. базираният в САЩ мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) стигна до извода, че една от тези системи струва над 1 милиард щатски долара.
Освен САЩ с „Пейтриът“ разполагат Нидерландия, Германия, Япония, Израел, Саудитска Арабия, Кувейт, Тайван, Гърция, Испания, Южна Корея, Обединените арабски емирства, Катар, Румъния, Швеция, Полша, Бахрейн и Швейцария.
Тръмп предложи лиценз, но без гаранции
В кулоарите на срещата на върха на НАТО в Анкара през юни президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи на Украйна лицензи за започване на производство на ракети-прехващачи.
Представители на Raytheon и Lockheed Martin пътуваха до Киев, за да се срещнат със Зеленски. Малко след това обаче Тръмп изрази съмнения, че лицензирането ще бъде осъществено.
„Искам да го получа“, заяви Зеленски. „Мисля, че неговата дума е думата на президента на Съединените щати. И се надявам, че ще го получа.“
В отговор на интервюто на CNN с украинския президент служител на Белия дом заяви, че не са взети решения и не са дадени гаранции относно производството на ракети-прехващачи „Пейтриът“. По думите му защитата на американските технологии остава от първостепенно значение.
На въпрос дали Украйна би могла незабавно да изгради батарея и да започне производство на ракети „Пейтриът“, ако опасенията за интелектуалната собственост бъдат пренебрегнати, Дмитро отговаря песимистично:
„Не. Определено не, защото това е много сложна процедура и изисква много знания, много техническа информация.“
Системите за противовъздушна и противоракетна отбрана „Пейтриът“ са сред най-важните средства, с които Украйна разполага срещу руските балистични ракети. Те са особено ценни за защитата на Киев и други ключови градове и инфраструктурни обекти, тъй като могат да поразяват цели, които са изключително трудни за прехващане от други системи.
Украйна започна да получава първите системи „Пейтриът“ от западните си съюзници през 2023 г. Оттогава те се превърнаха в ключов елемент от многослойната ѝ противовъздушна отбрана. Недостигът на ракети-прехващачи обаче се задълбочава на фона на продължаващите руски ракетни атаки и повишеното търсене на системата в други части на света.
Проблемът вече не засяга само Украйна. Американските запаси от ракети-прехващачи са под натиск, а войната с Иран през 2026 г. допълнително увеличи потреблението на такива боеприпаси. Според последни оценки запасите от най-съвременните PAC-3 MSE прехващачи в САЩ са намалели значително спрямо нивата преди войната.
В същото време производството не може да бъде увеличено достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Именно затова Вашингтон и производителите на системата работят по разширяване на производствения капацитет, докато Украйна настоява за допълнителни доставки и за възможност да произвежда ракети на собствена територия.
Недостигът вече има пряко отражение върху украинската отбрана. През август Зеленски заяви, че доставките на ракети-прехващачи от съюзниците през 2026 г. са спаднали до около една трета от равнището през 2025 г. На този фон Русия увеличава използването на балистични ракети, което допълнително натоварва ограничените възможности на украинската ПВО.
За Киев проблемът е особено остър с наближаването на зимата. Украинските власти предупреждават, че Москва вероятно ще засили ударите срещу енергийната инфраструктура, а ограничените количества ракети „Пейтриът“ означават, че страната няма да може да защити всички потенциални цели едновременно.
