Ново проучване разкрива, че глобалното изчезване на живота на Земята преди около 359 милиона години може да е предизвикано от смъртоносен взрив на далечна звезда. За това разказва „Лайф Сайънс“.
Към края на девонския период (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало масово изчезване, известно като Хангенбергското събитие; то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е убило приблизително 70% от безгръбначните видове на Земята. Но учените отдавна се опитват да разберат какво е причинило загиването.
Наскоро открити растителни спори дават улики за това древно изчезване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия период, показват признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е причинило дълготрайно нарушаване на озоновия слой на Земята, който предпазва планетата от вредни UV лъчи. Учените предполагат, че вероятният кандидат за този взрив на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, според новото проучване.
Климатичните промени и екстремната вулканична активност също са могли да навредят на озоновия слой, но доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с глобална катастрофа, възникнала на Земята, съобщават авторите на изследването.
Когато звездите умират, те отделят взривове от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е достатъчно близо до Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия слой, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче обикновено е краткотрайно. Ефектите му избледняват след една или повече години, "и след десетилетие Земята възстановява озона си", казва водещият автор на изследването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.
Но това първоначално бомбардиране е само първият етап от щетите, които съседна супернова може да нанесе, каза Фийлдс.
"По-късно взривът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът действа като ускорител на частици и Земята е окъпана от интензивен дъжд от високоенергийни частици", които са известни като мюони, казва Фийлдс. Не само този взрив отнема озоновия слой на Земята - отново мюони след това облъчват земната повърхност и проникват дълбоко под земята и в океаните.
"Те навреждат на живота и космическите лъчи остават в продължение на много хиляди години, до 100 000 години", каза Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия слой на Земята, това би могло да обясни UV пораженията, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, съобщават изследователите.
Колко близо трябва да бъде една звезда, за да може нейната смърт да засегне Земята?
Към края на девонския период (преди 416 милиона до 358 милиона години) е имало масово изчезване, известно като Хангенбергското събитие; то е заличило бронираните праисторически риби, наречени плакодерми и е убило приблизително 70% от безгръбначните видове на Земята. Но учените отдавна се опитват да разберат какво е причинило загиването.
Наскоро открити растителни спори дават улики за това древно изчезване. Изкопаеми спори, обхващащи хиляди години на границата на девонския и карбоновия период, показват признаци на увреждане от ултравиолетова (UV) светлина. Тази находка подсказва, че катаклизмично събитие е причинило дълготрайно нарушаване на озоновия слой на Земята, който предпазва планетата от вредни UV лъчи. Учените предполагат, че вероятният кандидат за този взрив на UV светлина може да е една или повече свръхнови, избухнали на разстояние от 65 светлинни години от Земята, според новото проучване.
Климатичните промени и екстремната вулканична активност също са могли да навредят на озоновия слой, но доказателствата в геоложкия запис в края на Девон не могат ясно да свържат изчерпването на озона с глобална катастрофа, възникнала на Земята, съобщават авторите на изследването.
Когато звездите умират, те отделят взривове от UV светлина, рентгенови лъчи и гама лъчи. Ако свръхнова е достатъчно близо до Земята, тези лъчи могат да разрушат озоновия слой, излагайки Земята на нефилтрирана UV светлина от слънцето и да навредят на живота на повърхността на планетата. Това увреждане обаче обикновено е краткотрайно. Ефектите му избледняват след една или повече години, "и след десетилетие Земята възстановява озона си", казва водещият автор на изследването Брайън Фийлдс, професор в Катедрата по астрономия в Университета на Илинойс Урбана-Шампейн.
Но това първоначално бомбардиране е само първият етап от щетите, които съседна супернова може да нанесе, каза Фийлдс.
"По-късно взривът на свръхновата покосява Слънчевата система. Взривът действа като ускорител на частици и Земята е окъпана от интензивен дъжд от високоенергийни частици", които са известни като мюони, казва Фийлдс. Не само този взрив отнема озоновия слой на Земята - отново мюони след това облъчват земната повърхност и проникват дълбоко под земята и в океаните.
"Те навреждат на живота и космическите лъчи остават в продължение на много хиляди години, до 100 000 години", каза Фийлдс. Ако свръхнова или повече от една раздробят озоновия слой на Земята, това би могло да обясни UV пораженията, открити в спори от късния девон и прашеца в продължение на хилядолетия, съобщават изследователите.
Колко близо трябва да бъде една звезда, за да може нейната смърт да засегне Земята?
