Участниците в заседанието на Съвета на външните министри на Организацията на Договора за колективна сигурност (Съвета на министрите на външните работи на ОДКБ) приеха документ, потвърждаващ ангажимента към принципа на неделимост на сигурността. Това заяви в петък руският външен министър Сергей Лавров на пресконференция след заседанието на формата, предава ТАСС.
„Приехме документ по въпросите на международната сигурност, който за първи път в рамките на ОДКБ закрепи принципа на неделимостта на сигурността, необходимостта от гарантиране на равна и неделима сигурност, когато никоя страна няма да засили сигурността си за сметка на сигурността на всяка друга държава“, обясни той.
Ръководителят на руската дипломация припомни, че принципът на неделимостта на сигурността „бе провъзгласен доста отдавна в рамките на ОССЕ като политическо задължение, но западните колеги категорично отказаха да го прилагат на практика и поискаха да се осигурят правни гаранции за сигурност изключително в рамките на Северноатлантическия алианс“.
„Днес потвърдихме ангажимента си към този принцип не само в пространството на ОССЕ, но и в развитието на цялата международна обстановка, особено след като неотложната необходимост от утвърждаване на неделимостта на сигурността е очевидна сега в Индо-Тихоокеанския регион“, подчерта Лавров. „Както знаете, нашите китайски партньори, стратегически партньори, подчертават необходимостта от прилагане на принципа на неделимостта на сигурността в глобален мащаб, в глобален контекст".
На 15 май 1992 г. в Ташкент Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписват Договор за колективна безопасност (сигурност) (ДКБ). Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993 г., Грузия – на 9 септември 1993 г., Беларус – на 31 декември 1993 г..
Договорът влиза в сила на 20 април 1994 г. Първоначално Договорът е предвиден за 5 години, като се допуска продължаване. На 2 април 1999 г. президентите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действие на договора в следващия петгодишен период, но Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, а още през същата година Узбекистан се присъединява към ГУАМ (Организация за демокрация и икономическо развитие).
На московската сесия на ДКБ на 14 май 2002 г. е взето решение за преобразуването на ДКБ в пълноценна международна организация – Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). На 7 октомври 2002 г. в Кишинев са подписани Устав и Съглашение за правовия статус на ОДКБ, които са ратифицирани в седемте държави членки на ОДКБ и влизат в сила на 18 септември 2003 г.
На 16 август 2006 г. в Сочи е подписано решение за пълноправно присъединяване (възстановяване на членството) на Узбекистан в ОДКБ. По-късно, на 19 декември 2012 г., Узбекистан отново официално напуска ОДКБ.
Към момента пълноправни членове на ОДКБ са Армения, Беларус, Киргизстан, Казахстан, Русия и Таджикистан. Със статут на асоциирани членове са Афганистан и Сърбия.
През 2013 г. Сърбия и Афганистан получават статут на наблюдател в парламентарната асамблея на ОДКБ.
От края на 2014 г. се водят преговори с Иран да получи статут на наблюдател през 2015 г.
„Приехме документ по въпросите на международната сигурност, който за първи път в рамките на ОДКБ закрепи принципа на неделимостта на сигурността, необходимостта от гарантиране на равна и неделима сигурност, когато никоя страна няма да засили сигурността си за сметка на сигурността на всяка друга държава“, обясни той.
Ръководителят на руската дипломация припомни, че принципът на неделимостта на сигурността „бе провъзгласен доста отдавна в рамките на ОССЕ като политическо задължение, но западните колеги категорично отказаха да го прилагат на практика и поискаха да се осигурят правни гаранции за сигурност изключително в рамките на Северноатлантическия алианс“.
„Днес потвърдихме ангажимента си към този принцип не само в пространството на ОССЕ, но и в развитието на цялата международна обстановка, особено след като неотложната необходимост от утвърждаване на неделимостта на сигурността е очевидна сега в Индо-Тихоокеанския регион“, подчерта Лавров. „Както знаете, нашите китайски партньори, стратегически партньори, подчертават необходимостта от прилагане на принципа на неделимостта на сигурността в глобален мащаб, в глобален контекст".
На 15 май 1992 г. в Ташкент Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписват Договор за колективна безопасност (сигурност) (ДКБ). Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993 г., Грузия – на 9 септември 1993 г., Беларус – на 31 декември 1993 г..
Договорът влиза в сила на 20 април 1994 г. Първоначално Договорът е предвиден за 5 години, като се допуска продължаване. На 2 април 1999 г. президентите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действие на договора в следващия петгодишен период, но Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, а още през същата година Узбекистан се присъединява към ГУАМ (Организация за демокрация и икономическо развитие).
На московската сесия на ДКБ на 14 май 2002 г. е взето решение за преобразуването на ДКБ в пълноценна международна организация – Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). На 7 октомври 2002 г. в Кишинев са подписани Устав и Съглашение за правовия статус на ОДКБ, които са ратифицирани в седемте държави членки на ОДКБ и влизат в сила на 18 септември 2003 г.
На 16 август 2006 г. в Сочи е подписано решение за пълноправно присъединяване (възстановяване на членството) на Узбекистан в ОДКБ. По-късно, на 19 декември 2012 г., Узбекистан отново официално напуска ОДКБ.
Към момента пълноправни членове на ОДКБ са Армения, Беларус, Киргизстан, Казахстан, Русия и Таджикистан. Със статут на асоциирани членове са Афганистан и Сърбия.
През 2013 г. Сърбия и Афганистан получават статут на наблюдател в парламентарната асамблея на ОДКБ.
От края на 2014 г. се водят преговори с Иран да получи статут на наблюдател през 2015 г.
