Старият световен ред се руши и разпада под влиянието на Тръмп, а новият е основан на сфери на влияние, в които великите държави - САЩ, Китай и Русия - ще постъпват така, както им хрумне. Ето коментара на Дирк Емерих за Deutsche Welle.
През новата 2026 година продължава това, което започна през 2025-а. Затегнете коланите – президентът на САЩ Доналд Тръмп се е заел с преустройството на света. При това на принципа – всичко се определя от правото на по-силния. Точно както преустройва Америка, Тръмп иска да промени и целия свят. Това, което той мисли и иска, е единственият еталон, всичко друго е без значение. И е много възможно Венецуела да е само началото.
ЕС и Германия са шокирани от намесата на Тръмп във Венецуела и реагират, използвайки дипломатически щампи и празни фрази. Германският канцлер Фридрих Мерц свиква кризисен щаб във външното министерство и отправя предупреждение към всички, които искат да пътуват за Венецуела. Неговата оценка е, че всичко е „твърде комплексно“, каквото и да означава това. И няма и дума в подкрепа или срещу действията на Тръмп. Берлин иска да изчака, а целият ЕС е много обезпокоен. Някои страни все пак изразяват по-ясна позиция – Франция говори за нарушение на международното право, Италия критикува военната намеса.
Но, чакайте малко! Нима Мадуро е жертвата, а Тръмп – злодеят? Не, нещата не са толкова прости. Николас Мадуро в продължение на години гнетеше народа си, той удържа властта благодарение на изборни фалшификации, доведе Венецуела – въпреки най-големите в света залежи от нефт – до разорение и дестабилизира региона чрез контрабандата на наркотици. ЕС също не искаше Мадуро да остане на власт.
Край на реда, основаващ се на правила
Но за Брюксел е недопустимо международното право да се нарушава толкова грубо и целенасочено, както го прави Тръмп. ЕС още живее в базирания на ценности свят на Запада, който вече не съществува. Най-малкото извън пределите на Европа.
Не, това не бе акт на война, не бе нахлуване във Венецуела, а „операция на правоохранителните органи“, обяснява Тръмп. Това напомня „специалната военна операция“ на руския президент Путин. Тръмп не използва точно същите думи, но всичко звучи много сходно.
А какво ще стане, ако венецуелските власти решат да се съпротивляват, въпреки падането на Мадуро? Тогава, както обещава стопанинът на Белия дом, ще има втора вълна атаки, в сравнение с която първата ще се окаже нищожна. Разликите между „операцията на правоохранителните органи“ и военното нахлуване бързо се заличават.
Тръмп дори не се преструва, че става дума за демокрация
Във всеки случай изобщо не става дума за Мадуро или наркотиците – става дума за нефта и за сделките на американската икономика. Това, че САЩ безжалостно отстояват интересите си, не представлява нещо необичайно от историческа гледна точка. Новото е това, че Доналд Тръмп дори не се опитва да се преструва, че иска да изнася демокрация или западни ценности. Важното за Тръмп е да даде на света да разбере, че трябва да се подчинява на Америка. Москва и Пекин, според очакванията, осъждат тези действия. Но това изглежда като рефлекс, като задължителна процедура.
Всъщност действията на Тръмп поощряват Русия да натрапи на Украйна един мир според руските условия и с максимални искания. Защо да се водят преговори, защо да се въвлича ЕС, ако великите държави могат да поставят всички пред свършени факти? Китай вероятно също извлича поуки от случилото се – Тайван остава в полезрението му. Военните учения, проведени от Китай в края на годината, бяха недвусмислен сигнал в това отношение.
В новия свят великите държави поемат правото да доминират над по-малките си и неудобни съседи. При необходимост – с помощта на силата. Ако сега САЩ се заемат с проблемните зони в своята непосредствена близост, никой няма да може да забрани на Русия и Китай да вършат нещо подобно.
2026 година - решаваща за ЕС
С новата Стратегия за национална сигурност президентът Тръмп възроди доктрината „Монро“ от 1823 година, която в по-голяма или в по-малка степен обявява Латинска Америка за вътрешна работа на САЩ. Тръмп вече отправи заплахи и към Колумбия, а държавният секретар Марко Рубио заяви директно: „Ако бях в Хавана и бях член на кубинското правителство, бих бил най-малкото донякъде обезпокоен“.
Да не забравяме Гренландия, за която след интервенцията във Венецуела Тръмп потвърди, че в бъдеще трябва да принадлежи на САЩ. По неговите думи, това се разбира ясно и в ЕС.
Външната политика на Тръмп не е нито непредсказуема, нито изолационистка – тя следва ясна стратегия и от негова гледна точка засега е успешна. Старият световен ред се руши и се разпада, новият е основан на сферите на влияние, в които великите държави – САЩ, Китай и Русия – постъпват така, както им хрумне.
Така ЕС рискува да бъде смазан. За разлика от 2025 година, вече не става дума за това да не се допуска американското присъствие да напусне Европа. Тръмп вече го направи отдавна. 2026 може да стане годината, в която да се реши дали ЕС ще остане политически значим или окончателно ще се превърне в зрител в един свят, уреждан от другите.
