Дългогодишният президент на Зимбабве Робърт Мугабе почина на 95-годишна възраст.
Той се задържа на върха на държавната власт в продължение на 37 години, използвайки репресии и страх, докато накрая не беше свален, когато доскоро лоялните генерали се обърнаха срещу него.
След унизителното му падане от длъжност през ноември 2017 г., феноменалната му физическа издръжливост бързо се срина.
В началото той е с ореола на освободител, извадил бившата британска колония Родезия от управлението на бялото малцинство. Но след това Робърт Габриел Мугабе налага облика си на деспот, който смазва несъгласието с неговата политика и съсипва националната икономика.
Бившият политически затворник, превърнал се в партизански водач, става премиер на страната си от 1980 до 1987 г., след което без прекъсване е президент на Зимбабве до 2017 г.
На поста той първоначално спечели международни похвали за своята декларирана политика на расово помирение и за разширяване на подобрените образователни и здравни услуги в посока към черното мнозинство.
Но положителното в неговите политики бързо избледнява.
„Той беше велик лидер, чието ръководство дегенерира до нивото да постави на колене Зимбабве“, е оценката на професор Шадрак Гуто от Университета на Южна Африка.
Бившият британски външен министър Питър Карингтън познава добре Мугабе, тъй като е бил посредник в преговорите за независимостта на Зимбабве.
„Мугабе всъщност въобще не беше човешко същество. В него имаше някакви черти на влечуги. Можете да се възхищавате на неговите умения и интелект ... но той беше страшно хлъзгав човек."
В последните десетилетия на своето управление Мугабе прегърна новата си роля като антагонист на Запада. Той винеше западните санкции за сриващата се национална икономика, макар че тези мерки бяха насочени персонално към президента и неговите поддръжници.
С напредването на годините се засилиха слуховете, че има рак на простатата, но според официалната информация честите му пътувания до Сингапур били свързани с лечението му от катаракта.
Втората съпруга на Мугабе, Грейс - бившата му секретарка, която е 41 години по-млада от него и беше спрягана за негов потенциален наследник, се похвали, че дори и навършил 80 г. той ставал призори и се захващал с работа. "89 години не означават нищо", каза Мугабе малко преди последната си „изборна победа“ през 2013 г.
Той се задържа на върха на държавната власт в продължение на 37 години, използвайки репресии и страх, докато накрая не беше свален, когато доскоро лоялните генерали се обърнаха срещу него.
След унизителното му падане от длъжност през ноември 2017 г., феноменалната му физическа издръжливост бързо се срина.
В началото той е с ореола на освободител, извадил бившата британска колония Родезия от управлението на бялото малцинство. Но след това Робърт Габриел Мугабе налага облика си на деспот, който смазва несъгласието с неговата политика и съсипва националната икономика.
Бившият политически затворник, превърнал се в партизански водач, става премиер на страната си от 1980 до 1987 г., след което без прекъсване е президент на Зимбабве до 2017 г.
На поста той първоначално спечели международни похвали за своята декларирана политика на расово помирение и за разширяване на подобрените образователни и здравни услуги в посока към черното мнозинство.
Но положителното в неговите политики бързо избледнява.
„Той беше велик лидер, чието ръководство дегенерира до нивото да постави на колене Зимбабве“, е оценката на професор Шадрак Гуто от Университета на Южна Африка.
Бившият британски външен министър Питър Карингтън познава добре Мугабе, тъй като е бил посредник в преговорите за независимостта на Зимбабве.
„Мугабе всъщност въобще не беше човешко същество. В него имаше някакви черти на влечуги. Можете да се възхищавате на неговите умения и интелект ... но той беше страшно хлъзгав човек."
В последните десетилетия на своето управление Мугабе прегърна новата си роля като антагонист на Запада. Той винеше западните санкции за сриващата се национална икономика, макар че тези мерки бяха насочени персонално към президента и неговите поддръжници.
С напредването на годините се засилиха слуховете, че има рак на простатата, но според официалната информация честите му пътувания до Сингапур били свързани с лечението му от катаракта.
Втората съпруга на Мугабе, Грейс - бившата му секретарка, която е 41 години по-млада от него и беше спрягана за негов потенциален наследник, се похвали, че дори и навършил 80 г. той ставал призори и се захващал с работа. "89 години не означават нищо", каза Мугабе малко преди последната си „изборна победа“ през 2013 г.
