Новият скок на цената на петрола вече не е само проблем за пазарите. Ако конфликтът в Близкия изток продължи, по-скъпата енергия постепенно ще се прехвърли върху горивата, транспорта, храните и почти всички стоки – включително в България.
Петролът отново премина психологическата граница от 100 долара за барел, след като ескалацията между САЩ и Иран и атаките срещу петролни съоръжения и търговски кораби засилиха опасенията за доставките.
В петък Brent се търгуваше около 104 долара за барел, след като по-рано през седмицата достигна близо 110 долара. Само за седмица цената е на път да отбележи ръст от над 8%.
Причината не е само в реално загубените количества петрол. Пазарите вече включват в цената и т.нар. геополитическа премия – допълнителната сума, която купувачите са готови да плащат заради риска ситуацията да се влоши.
А този риск расте.
Два ключови морски пътя са под заплаха
Ормузкият проток е един от най-важните енергийни коридори в света. Преди войната през него са преминавали около една пета от световните дневни доставки на петрол и втечнен природен газ.
Сега корабоплаването през протока е рязко намаляло. В четвъртък през него са преминали едва седем плавателни съда спрямо 11 ден по-рано, според предварителни данни за корабния трафик. RReuters
Проблемът не се ограничава до Ормуз.
Подкрепяните от Иран хути засилиха присъствието си около Баб ел-Мандеб – стратегическия проход между Червено море и Аденския залив. Това поставя под риск още един ключов маршрут за доставките между Азия, Близкия изток и Европа.
Така световната икономика се изправя пред опасна комбинация: по-малко петрол на пазара и по-скъпо транспортиране на останалите количества.
Саудитският петрол също е под натиск
Саудитска Арабия е един от най-важните производители и износители на петрол в света. Но атаките срещу енергийната инфраструктура и нарушенията на корабоплаването вече оказват влияние върху производството.
Според Международната агенция по енергетика саудитските доставки на суров петрол са спаднали през август с 2,3 млн. барела дневно до 6 млн. барела дневно – най-ниското равнище от повече от три десетилетия. RReuters
А това означава, че пазарът разполага с все по-малък буфер.
МАЕ очаква световното предлагане на петрол през 2026 г. да се свие с около 5,7 млн. барела дневно, или приблизително 6%. В същото време глобалните запаси са намалели рязко, което допълнително ограничава способността на пазара да поеме нов шок. RReuters
Какво означава това за България?
Първият и най-видим ефект е върху цената на горивата.
По-скъпият суров петрол не се прехвърля автоматично и незабавно в цената на бензина и дизела. Върху крайната цена влияят още рафинериите, транспортът, данъците, акцизите, курсът на долара и конкуренцията между търговците.
Но при продължителен петролен шок посоката е ясна – горивата поскъпват.
А дизелът е особено важен.
Той захранва не само автомобилите, но и камионите, автобусите, селскостопанската техника, строителната техника и голяма част от товарния транспорт.
В САЩ средната цена на дизела вече премина 6 долара за галон за първи път, според GasBuddy. Reuters отбелязва, че комбинацията от проблеми с доставките от Близкия изток и атаките срещу руски рафинерии създава допълнителен натиск върху пазара на рафинирани горива.
Това е важно и за Европа, защото дизеловият пазар е глобален.
От колонката на бензиностанцията до магазина
По-скъпият дизел означава по-скъп транспорт.
Камионът, който доставя хранителните продукти до супермаркета, използва гориво. Същото важи за транспорта на строителни материали, мебели, техника, лекарства и промишлени суровини.
Следователно петролният шок може да се разпространи по цялата верига:
петрол → горива → транспорт → производство → доставка → крайна цена.
Това не означава, че всички стоки ще поскъпнат с толкова, колкото петрола. При някои продукти транспортът е малка част от крайната цена. При други – особено тежки и обемисти стоки – влиянието може да бъде значително по-голямо.
Най-чувствителни са секторите, които използват много гориво – транспортът, земеделието, строителството, логистиката и авиацията.
Следващият проблем е инфлацията
Тук се появява вторият кръг на ефектите.
Когато горивата поскъпнат, транспортът става по-скъп. Когато транспортът поскъпне, компаниите започват да прехвърлят част от разходите върху клиентите. Така енергийният шок може да се превърне в инфлационен шок.
Именно това вече тревожи централните банки.
Европейската централна банка повиши основната си лихва до 2,50% и нейни представители допуснаха възможност за допълнителни увеличения, ако поскъпването на енергията продължи да се прехвърля върху останалите цени. RReuters
За домакинствата това би означавало неприятна комбинация: по-скъпи горива, по-скъпи стоки и по-скъпо кредитиране.
Има ли граница?
Засега никой не може да каже дали петролът ще остане над 100 долара или ще се върне под това ниво.
В петък Brent поевтиня до около 104 долара за барел след информации за възможни дипломатически договорености относно корабоплаването през Ормузкия проток. Но анализаторите предупреждават, че пазарът остава изключително волатилен и рискът от ново поскъпване не е изчезнал. RReuters
По-важният въпрос е колко дълго ще продължат нарушенията на доставките.
Ако корабоплаването през Ормуз и Баб ел-Мандеб бъде възстановено, част от рисковата премия може бързо да изчезне.
Ако обаче конфликтът продължи с месеци, световната икономика ще трябва да се адаптира към нова реалност – по-малко петрол, по-скъп транспорт и по-висока инфлация.
Кой ще плати сметката?
В крайна сметка не само петролните компании и правителствата ще плащат цената.
Ще я плащат шофьорите на бензиностанциите, превозвачите, земеделците, производителите и потребителите.
За България най-големият риск не е само дали Brent ще достигне 110 или 120 долара. По-сериозният въпрос е дали високите цени ще се задържат достатъчно дълго, за да започнат трайно да променят разходите на бизнеса и домакинствата.
Защото когато петролът поскъпне, това се отразява на цените на много стоки и услуги – в транспорта, храната, производството и накрая в семейния бюджет.
