Появиха се смразяващи нови обвинения срещу богат чужденец, за когото се твърди, че е плащал, за да стреля по цивилни по време на обсадата на Сараево в периода 1992-1995 г.
Тези твърдения от години присъстват във военновременни доклади, но едва сега са обект на реална проверка, след като италиански съдии започнаха разследване срещу заподозрени участници от Италия.
Свидетелските разкази рисуват мрачна картина. Александър Личанин, 63-годишен бивш доброволец в танково подразделение на босненските сърби, заявява пред Таймс, че е виждал добре облечени чужденци да заемат снайперски позиции в еврейското гробище на Сараево.
По думите му посетителите са стреляли по жени, деца и възрастни хора, като са плащали над 100 евро за това „привилегировано“ преживяване, а по-високи суми се изисквали за стрелба по деца или бременни жени.
След убийствата, разказва Личанин, чужденците празнували до ранните часове, ядели печено прасе и агне и пиели алкохол.
„Празнуваха убийството на хора. Не мога да си представя как може да се живее с това да си убил дете“, казва той.
Твърди се, че операцията е била координирана от Славко Алексич, ръководител на четническия отряд „Ново Сараево“.
Личанин твърди още, че сръбският президент Александър Вучич, тогава млад журналист, е действал като преводач на чуждестранните снайперисти - обвинение, което Вучич категорично отрича. Хърватският разследващ журналист Домагои Маргетич е представил документи, за които твърди, че показват участие на Вучич.
Показанията на бивши длъжностни лица допълнително подсилват тежестта на тези твърдения.
Златко Милетич, бивш началник на полицията в Сараево, си спомня за румънски снайперист, убил над десет души, и заявява, че чуждестранните стрелци били „дълбоко окопани и трудни за неутрализиране“. Бившият офицер от босненското разузнаване Един Субашич също разказва, че е срещал петима италиански снайперисти, като допълва, че италианското разузнаване се е намесило и е прекратило посещенията им в началото на 1994 г.
Историческият контекст подчертава мащаба на предполагаемите престъпления.
По време на четиригодишната обсада на Сараево са убити над 11 500 цивилни, а твърденията за т.нар. „снайперски туризъм“ или „Сараево сафари“ отдавна циркулират, но до този момент бяха до голяма степен пренебрегвани. Свидетели посочват, че стрелбата често се засилвала през уикендите, съвпадайки с посещения на чужденци от цяла Европа и дори Северна Америка.
Разследванията продължават, а тези обезпокоителни обвинения отново насочват вниманието към бруталната експлоатация на един обсаден град.
Александър Личанин, който живее с травмите от войната и до днес, заявява, че се надява италианското разследване най-сетне да разкрие истината за човешкото „сафари“ в Сараево.
