Молдова гласува днес на парламентарни избори, които са извънредно важни за бъдещето на бившата съветска република и най-бедна страна в Европа, разположена на кръстопътя между мечтата за интеграция с ЕС и завръщането в руското лоно.
Вотът може да донесе поуки за отражението на украинската криза. Молдова, подобно на Украйна, се разкъсва между ЕС и Русия. С Приднестровието тя отдавна изживява ситуация, която Украйна сега открива: отцепването на територия, която иска да е с Москва.
Да изпратят свои представители в 101-местния парламент се борят двадесетина партии. Според последните допитвания процентът на избирателите, които са за европейска интеграция на Молдова и на онези, които подкрепят присъединяването към Митническия съюз начело с Русия, са почти изравнени - по 40% за всеки лагер.
Това не е надпревара между партии, а състезание кой ще направлява страната отвън: Москва или Брюксел, обобщава за АФП ситуацията анализаторът Язу Натой от Института за публична политика. Москва, която скришом подкрепи през 1990 г. едностранното обявяване на независимост от Приднестровието - малка молдавска сепаратистка територия - гледа с много лошо око споразуменията за асоцииране, подписани тази година от Евросъюза с Молдова и Украйна.
Споразумението с Молдова, което бе ратифицирано през юли от Кишинев и през ноември от Европейския парламент, предизвика гнева на Москва, която през последните месеци забрани вноса на плодове, месо и колбаси от Молдавия под претекст, че са в нарушаване на санитарните норми.
Разбираме, че това ембарго бе наложено, за да се принуди Молдова да се откаже от политиката си на интеграция с Европа, заяви молдавският министър на земеделието Василий Бумаков.
Сега Молдова се управлява от проевропейска коалиция, но основните опозиционни партии - комунистическата и социалистическата – искат засилване на сътрудничеството с Русия и анулиране на споразумението за асоцииране с ЕС.
Това споразумение е срещу интересите на Молдова. Ще постигнем анулирането му и след това ще организираме референдум. Народът сам трябва да реши дали иска да се интегрира с ЕС или да влезе в Митническия съюз с Русия, заяви ръководителят на соцпартията Игор Додон.
Това предизвикателство може да се окаже доста сложно за социалистите, тъй като не се очаква някоя партия да получи абсолютно мнозинство. Победителите ще са принудени да сформират коалиция. За промяна на конституцията са необходими две-трети от гласовете на депутатите (67), а за да се избере президент на страната, населена предимно с етнически румънци (78%), както и с руснаци и украинци (14%) - 61 гласа.
Компартията на Молдова, която анкетите поставят начело, вече се произнесе срещу каквато и да било коалиция.
На една друга проруска партия (Родина), обвинена, че е финансирала предизборната си кампания със средства от чужбина, бе забранено да участва в изборите три дни преди вота. Забраната бе разкритикувана от Москва, която изрази „сериозни съмнения за демократичния характер” на изборите и разкритикува „извънредно мръсната избирателна кампания”.
Президентите на Полша, Украйна и Румъния посетиха миналата седмица Молдова, за да подкрепят проевропейската кампания. Сигурен съм, че Румъния и Молдавия ще са част от пространството на демокрация и просперитет на Евросъюза, заяви румънският президент Клаус Йоанис.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел изпрати послание на подкрепа на молдавския премиер Юрие Лянке, който е начело на проевропейската коалиция. Изборите ще са нещо като референдум. Ако проевропейските партии спечелят, ориентирането на Молдавия към европейската интеграция ще е необратимо. Но ако Молдова се обърне след изборите към Митническия съюз, тя рискува завинаги да остане в зоната на влияние на Русия, смята директорът на Института за публична политика Аркадие Барбарозие.
Изборите се наблюдава от 70 международни пратеници, включително от ОССЕ. (БГНЕС)
