/ БТА

Масовите демонстрации срещу проблемите в образованието и социалното неравенство се превръщат в политически сблъсък на фона на икономическата несигурност и кризата на доверието във френските институции, пише BBC.

Франция отново е обхваната от вълна на протести. В продължение на седмици ученици блокират входовете на гимназии и излизат по улиците, настоявайки за промени в образованието и по-справедливо разпределение на обществените ресурси.

Към демонстрациите се присъединяват синдикати и представители на движението на „жълтите жилетки“, което възникна през 2018 г. в знак на недоволство от растящите разходи за живот.

Протестите обаче предизвикаха и политически спор. Френският премиер Себастиан Льокорню обвини крайната левица, че използва недоволството на младите хора за предизборни цели на фона на предстоящите президентски избори.

Младите искат промяна сега

Сред протестиращите има ученици, които смятат, че демонстрациите са единственият начин да бъдат чути от властите.

В Париж група 17-годишни ученици разказват за проблемите в училищата си — лоши условия в класните стаи, препълнени класове и недостиг на учители. Според тях ситуацията е още по-тежка в по-бедните предградия на френската столица.

„Франция обича да говори за равенство, но реалността е, че бедните са в неизгодно положение, докато богатите се възползват“, коментират те.

Много от младите демонстранти няма да имат право да гласуват на следващите президентски избори. Въпреки това те настояват, че не могат да чакат до изборния ден, за да поискат промени.

Сред участниците в демонстрациите са и родители, които подкрепят децата си. Някои от тях се редуват да координират действията между учениците и полицията, след като по-ранни протести бяха съпроводени от обвинения в полицейска бруталност.

Френските власти отрекоха обвиненията, а вътрешното министерство спря използването на шокови гранати от полицията по време на демонстрации в гимназии.

Обвинения в политическа манипулация

Протестите напомнят на събитията от май 1968 г., когато студентските демонстрации прераснаха в масови стачки и се превърнаха в повратен момент за френското общество.

Сега обаче недоволството на младите се развива в напрегната политическа обстановка. Премиерът Себастиан Льокорню обвини партията „Непокорна Франция“ на левия политик Жан-Люк Меланшон, че използва протестното движение за предизборно предимство.

„Членовете на „Непокорна Франция“ инструментализират движението в гимназиите за собствена политическа изгода“, заяви Льокорню. Той ги обвини и в лицемерие заради отношението им към проявите на насилие по време на демонстрациите.

От своя страна част от протестиращите открито подкрепят Меланшон. Те одобряват предложенията му за данък върху богатството, намаляване на възрастта за гласуване до 16 години и повече инвестиции в образованието.

Това обаче не означава, че всички участници в демонстрациите подкрепят една и съща политическа сила или че протестите са организирани единствено с предизборна цел.

Икономическата криза зад недоволството

Социалното напрежение се задълбочава на фона на високия държавен дълг, политическата нестабилност и трудностите при приемането на бюджетни мерки.

Франция е изправена пред сложна задача: да ограничи публичния дефицит, без да предизвика допълнително недоволство сред гражданите, които очакват качествени обществени услуги и надеждна социална защита.

Публичните разходи на страната са сред най-високите в развитите икономики, а значителна част от тях отива за пенсии и социални програми. В същото време данъчната и осигурителната тежест е висока.

Икономистката Ан-Лор Делат от Националния център за научни изследвания на Франция смята, че страната се нуждае не само от бюджетни мерки, но и от промяна в политическата система. Според нея силната президентска власт и дълбокото разделение в парламента затрудняват постигането на консенсус и приемането на дългосрочни решения.

Делат предупреждава и за последиците от неравенството в образованието и ниските заплати на учителите. Според нея това ограничава възможностите на младите хора и вреди на икономиката, като възпрепятства иновациите и производителността.

Повече правомощия за регионите?

Центристката сенаторка Ан-Катрин Лоазие също смята, че протестиращите трябва да бъдат чути. Според нея подобренията в образованието не изискват непременно повече средства, а по-добро разпределение на наличното финансиране. Тя подкрепя и по-голяма децентрализация, която би позволила на регионите да реагират по-адекватно на местните проблеми.

Според Лоазие местните власти могат да бъдат по-близо до гражданите и да им дадат по-голямо усещане за участие във вземането на решения.

Въпреки различията между левицата, десницата и центристките партии, необходимостта от възстановяване на общественото доверие се превръща в обща тема.

Ще промени ли нещо новият президент?

Франция не е единствената европейска държава, изправена пред напрежение между растящите разходи за социални услуги, нуждите на застаряващото население и натиска за ограничаване на държавния дълг.

Въпросът е дали следващият президент ще успее да намери баланс между тези противоречиви очаквания и да преодолее политическата безизходица.

Засега протестите показват, че недоволството във Франция не се ограничава до конкретни проблеми в училищата. То отразява по-дълбоко разочарование от политическата система и усещането на част от обществото, че гласът му не се чува.

Дали протестите ще бъдат използвани от политическите партии за предизборни цели, или ще доведат до реални промени, остава открит въпрос. Ясно е обаче, че образованието, социалното неравенство и доверието в институциите ще бъдат сред важните теми в предстоящия политически дебат, пише BBC.

По темата

BBC
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Свят