Колинда Грабар-Китарович - първата жена президент на Хърватия

Колинда Грабар-Китарович - първата жена президент на Хърватия
Колинда Грабар-Китарович - първата жена президент на Хърватия / снимка: БГНЕС

Кандидатката на консервативната опозиция Колинда Грабар-Китарович бе избрана за първата жена президент в историята на Хърватия, предадоха световните агенции.

На произведения вчера балотаж на президентските избори в бившата югославска република и най-нов член на Европейския съюз, 56-годишната Грабар-Китарович получава 50,40 процента от гласовете при преброени 99,3 процента от подадените бюлетини. За нейния съперник, президента социалдемократ Иво Йосипович, са дали своя вот 49,60 процента от отишлите до урните избиратели. Йосипович призна поражението си. Той поздрави с победата своята опонентка. "Г-жа Грабар-Китарович спечели една демократична борба и аз я поздравявам", каза 57-годишният президент, който не успя да спечели втори пореден мандат, въпреки че взе най-много гласове на първия тур.

46-годишната бивша министърка на външните работи бе приветствана от своите привърженици, хванала за ръка своя съпруг. "Обещавам ви, че Хърватия ще бъде една просперираща и богата страна, една от най-развитите държави в Европейския съюз и света", каза ентусиазирано Грабар-Китарович. В същото време тя предупреди, че няма място за триумфализъм, и призова към работа.

На първия тур на изборите, произведен на 28 декември, Йосипович, юрист по образование и композитор на класическа музика, се класира на първо място с 38,46 процента от гласовете, изпреварвайки на косъм Грабар-Китарович /с 37,22 процента/. Политически анализатори вече определиха вчерашния вот като най-непредсказуемия в историята на независима Хърватия, отбелязва ТАСС. Показателно е, че преди него не бе публикувано нито едно социологическо проучване.

Ройтерс приписва победата на опозиционната кандидатка на тежките икономически проблеми на Хърватия. Втората по големина бивша югославска република, която е най-новият член на Европейския съюз, е в почти постоянна рецесия от 2008 г. и прогнозите не вещаят излизане от нея. 19 процента от трудоспособното население на страната са безработни. В Хърватия президентът има ограничени правомощия, като няма право да налага вето на закони. Той все пак е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и ръководи външната политика заедно с правителството.

По конституция държавният глава има право на два 5-годишни мандата.

Грабар-Китарович ще положи клетва като президент на Хърватия на 19 февруари. До края на годината, когато ще бъдат произведени парламентарни избори, тя ще има трудно съвместно съжителство с коалиционното правителство начело със социалдемократите.

Партията, издигнала кандидатурата на новия президент - Хърватска демократична общност (ХДС) - управляваше неизменно страната с население от 4,4 милиона души от първите демократични избори през 1990 г. до кончината на своя основател, президента Франьо Туджман, през декември 1999 г. Оттогава тя се редува на власт със социалдемократите, но така и не си бе връщала президентския пост.

Колинда Грабар-Китарович е не само бивш министър на външните работи, но и е водила преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС. Освен това, тя е била посланик в Съединените щати и помощник-генерален секретар на НАТО. Родена в град Риека, тя прекарва детските и тийнейджърските си години в Съединените щати. Завършва Философския факултет на Загребския университет, а след това - Дипломатическа академия във Виена. Печели няколко американски стипендии. Владее английски, испански и португалски език. Женена, с две деца.

Източник: БТА