„Калпазанинът“ Борис Джонсън

/ Gulliver/Getty Images
Той е истински феномен - Борис Джонсън, вероятният следващ британски премиер. Но Берлин трябва да намери подход към "калпазанина" Джонсън, изживяващ се като втори Чърчил, пише в коментара си за „Дойчев Веле“ Кристоф Хаселбах.
 
Неприятностите за германското правителство започнаха още през 2016 г., когато гражданите на Обединеното кралство гласуваха “за” излизането на Великобритания от ЕС. Защото почти никой в Берлин не очакваше, че това ще се случи. Месеци по-късно Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Това също беше много изненадващо. А кулминацията в тази злополучна поредица обаче е предсказуема: следващият британски премиер вероятно ще се казва Борис Джонсън.

Вижте забавни снимки на Борис Джонсън


Германски политици вече са преговаряли (с Тереза Мей) по сделката за Брекзит, въпреки че изобщо не са си представяли за реалистично напускането на Великобритания. Но все пак Мей идва от сходен политически свят: това е свят, в който дори влиятелните нации доброволно се обвързват в структури и търсят разумен компромис за доброто на всички.
 
Борис Джонсън има съвсем други представи за света и шокира берлинските политици - точно както Доналд Тръмп. Джонсън, подобно на Тръмп, не дава и пет пари за организации като ЕС, които обвързват голям брой държави. И двамата искат да направят своите нации отново "велики" и "свободни".
 
Тръмп вече няма търпение да види Джонсън като премиер на Великобритания и се подиграва на Мей, че била твърде отстъпчива в преговорите за Брекзит. Тази седмица критичният към Тръмп и благоразположен към ЕС британски посланик във Вашингтон беше принуден да подаде оставка: негови записки, съдържащи унищожителна критика спрямо Тръмп, бяха изтекли в пресата. Джонсън дори не си помръдна пръста, за да го защити. Явно е, че така подготвя почвата. И отсега вече е ясно: Тръмп ще предложи на британците демонстративно изключителен търговски договор веднага след Брекзит. Той и Джонсън не само се разбират добре, те имат и обща мисия: искат да покажат, че международната политика може да бъде много различна - със сигурност по-различна от тази, на която са свикнали в Брюксел, и най-вече в Берлин.
 
Всичко тези планове, разбира се, ще претърпят неуспех и Великобритания ще остане изолирана и бедна. В Германия са напълно сигурни, че това ще се случи и вече злорадстват за момента, в който Джонсън и заблудената половина от британското население ще станат свидетели на този провал. Икономически почти всичко потвърждава тази теза. Но същевременно напълно се пренебрегват историко-психологическите асоциации, на които Джонсън съзнателно служи: духът на 1940-те, когато Великобритания се изправя сама срещу тогавашното германско превъзходство. Биографът на Чърчил, Джонсън, вижда себе си като втори Чърчил, колкото и абсурдно да изглежда това.
 
Този антигермански рефлекс трябва да бъде взет под внимание в Берлин - и не само във връзка с Великобритания. След Брекзит Франция остава единствената реална противотежест на Германия в ЕС. А германското правителство до голяма степен възпрепятства предложенията на президента Еманюел Макрон за реформа в еврозоната, макар и по разбираеми причини. Ако Урсула фон дер Лайен стане председател на Европейската комисия, чувството за германско превъзходство ще се засили.
 
За Берлин Борис Джонсън е като чуждо тяло, един калпазанин, с когото германските политици не знаят как да се справят. Но те трябва да го вземат насериозно. Не само защото Джонсън може би ще е следващият министър-председател на една от водещите нации в света, с която Германия има тесни взаимоотношения. Но и защото той е истинско умствено предизвикателство за политическата класа, която вярва, че нещата се случват само така, както тя е свикнала да си ги представя.