Европейската комисия ще подкрепи България в преговорите с доставчици на природен газ. Това заяви генералният директор на дирекция „Енергетика“ в Европейската комисия Дите Юл Йоргенсен по време на видеоконферентен разговор с вицепремиера по икономическите политики Христо Алексиев и министъра на енергетиката Росен Христов.
В отговор на поставените въпроси от заместник-министър председателя, представителите на Брюксел изразиха съгласие за необходимостта от продължаване на засиленото регионално сътрудничество в контекста на Регионалната работна група за Югоизточна Европа в рамките на Енергийната платформа на ЕС с цел осигуряване диверсификация на доставките на енергоносители посредством тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ (LNG). Като това се отнася и до терминалите за втечнен природен газ, преминаващи през Гърция и Турция.
Двете страни се договориха да предприемат съвместни действия с международни партньори с оглед подпомагане диверсификацията на доставките за България. Вицепремиерът по икономическите политики Христо Алексиев запозна европейските си колеги с резултатите от проведената среща на представители на правителството с работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините. Алексиев добави, че в рамките на срещата са посочени нива от около 130 евро на мегават/час като пределно поносима цена за бизнеса и домакинствата, за да не се допусне неконкурентоспособност на индустрията, потребяваща природен газ спрямо тази, която е само на електрическа енергия.
Страните обмениха мнения и по отношение изпълнението на съществуващия договор на България с „Газпром Експорт“, в контекста на наложения от ЕС санкционен режим.
Представителите на ЕК бяха запознати с подхода на служебното правителство за осигуряване на доставки на природен газ в краткосрочен и дългосрочен план. Дългосрочният план предвижда обявяване на международен търг за дългосрочни доставки на втечнен природен газ. Предвижда се служебното правителство да стартира процедурата, като решението за сключването на такъв договор ще бъде взето от редовен кабинет. България потвърди и интереса си да участва в механизми за съвместно закупуване на енергоносители, които могат да бъдат създадени в рамките на Енергийната платформа на ЕС.
В рамките на видеоконферентния разговор вицепремиерът ясно заяви, че българското правителство не възнамерява да води разговори за нов краткосрочен, средносрочен или дългосрочен договор с „Газпром Експорт“, а единствено разговори за получаване на количества по съществуващия договор: „Считаме, че такова действие не бива да се предприема от служебно правителство. Само редовен кабинет и парламент могат да вземат решение за поемане на такъв нов, бъдещ ангажимент“.
Българското правителство полага всички необходими усилия за осигуряване на доставки на природен газ на приемлива за обществото и бизнеса цена, като разглежда всички потенциални източници с цел постигане на енергиен микс на възможно най-добра цена.
Христо Алексиев информира представителите на ЕК за вече предприетите действия от страна на Кризисния щаб към българското правителство за преодоляване на потенциална енергийна криза – завършване на интерконекторната връзка между България и Гърция и нейното въвеждане в експлоатация до 1 октомври 2022 г., стабилизиране финансовото състояние и осигуряване на ликвидност на
„Булгаргаз“ и търсене на икономически, а не компенсаторни механизми за постигане на добра цена на природния газ за бизнеса и домакинствата.
В отговор на поставените въпроси от заместник-министър председателя, представителите на Брюксел изразиха съгласие за необходимостта от продължаване на засиленото регионално сътрудничество в контекста на Регионалната работна група за Югоизточна Европа в рамките на Енергийната платформа на ЕС с цел осигуряване диверсификация на доставките на енергоносители посредством тръбопроводи и терминали за втечнен природен газ (LNG). Като това се отнася и до терминалите за втечнен природен газ, преминаващи през Гърция и Турция.
Двете страни се договориха да предприемат съвместни действия с международни партньори с оглед подпомагане диверсификацията на доставките за България. Вицепремиерът по икономическите политики Христо Алексиев запозна европейските си колеги с резултатите от проведената среща на представители на правителството с работодателските организации, синдикатите и Националното сдружение на общините. Алексиев добави, че в рамките на срещата са посочени нива от около 130 евро на мегават/час като пределно поносима цена за бизнеса и домакинствата, за да не се допусне неконкурентоспособност на индустрията, потребяваща природен газ спрямо тази, която е само на електрическа енергия.
Страните обмениха мнения и по отношение изпълнението на съществуващия договор на България с „Газпром Експорт“, в контекста на наложения от ЕС санкционен режим.
Представителите на ЕК бяха запознати с подхода на служебното правителство за осигуряване на доставки на природен газ в краткосрочен и дългосрочен план. Дългосрочният план предвижда обявяване на международен търг за дългосрочни доставки на втечнен природен газ. Предвижда се служебното правителство да стартира процедурата, като решението за сключването на такъв договор ще бъде взето от редовен кабинет. България потвърди и интереса си да участва в механизми за съвместно закупуване на енергоносители, които могат да бъдат създадени в рамките на Енергийната платформа на ЕС.
В рамките на видеоконферентния разговор вицепремиерът ясно заяви, че българското правителство не възнамерява да води разговори за нов краткосрочен, средносрочен или дългосрочен договор с „Газпром Експорт“, а единствено разговори за получаване на количества по съществуващия договор: „Считаме, че такова действие не бива да се предприема от служебно правителство. Само редовен кабинет и парламент могат да вземат решение за поемане на такъв нов, бъдещ ангажимент“.
Българското правителство полага всички необходими усилия за осигуряване на доставки на природен газ на приемлива за обществото и бизнеса цена, като разглежда всички потенциални източници с цел постигане на енергиен микс на възможно най-добра цена.
Христо Алексиев информира представителите на ЕК за вече предприетите действия от страна на Кризисния щаб към българското правителство за преодоляване на потенциална енергийна криза – завършване на интерконекторната връзка между България и Гърция и нейното въвеждане в експлоатация до 1 октомври 2022 г., стабилизиране финансовото състояние и осигуряване на ликвидност на
„Булгаргаз“ и търсене на икономически, а не компенсаторни механизми за постигане на добра цена на природния газ за бизнеса и домакинствата.
