Доброволци от Испания и няколко други страни работят заедно с украинци в западния украински град Лвов, за да осигурят лека, лесна за приготвяне храна, която може да достигне до войските дори в някои от най-недостъпните позиции по време на войната, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ.
Работата в доброволческата кухня в Лвов протича гладко въпреки езиковите бариери – 61-годишният Алехандро, учител от Испания, говори предимно испански, докато много от украинските му колеги говорят само родния си език.
Дарения пристигат и напускат скромното съоръжение, докато повече от дузина доброволци белят и нарязват картофи, зеленчуци, плодове и месо.
След това съставките се дехидратират и се пакетират под формата на супи, каши и десерти, които войници на около 1000 километра разстояние могат да приготвят за минути, използвайки само малко количество вода.
Мотивирани от солидарност
„Щастлив съм да бъда тук и да помогна на отбраната на Украйна по този начин“, казва Алехандро пред ЕФЕ, след като сподели тортилите, които е приготвил с колеги доброволци по време на кратка почивка.
Редовен доброволец както в Испания, така и в чужбина, той се чувства длъжен да помогне след началото на пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. и се е връщал в Украйна всяка година за няколко месеца.
„Никога не съм харесвал диктатори и винаги съм симпатизирал на Давид в борбата му срещу Голиат“, каза той.
Коридорът, осеян с дарени хранителни продукти, е украсен със знамена от Канада, Уругвай, Швейцария, Словакия и други страни, донесени от доброволци от цял свят, привлечени към каузата на Украйна.
Седемдесет и две-годишната Барбара от САЩ каза, че е вдъхновена от огромната смелост на украинците и се чувства смутена от недостатъчната подкрепа от собствената си страна.
„В началото си мислех, че мога да помогна само ако съм войник или лекар, но когато написах: „На 70 години съм и не говоря украински. Има ли шанс?“, те отговориха: „Да, 100 процента“, разказва тя пред ЕФЕ.
VIDEO | Voluntarios internacionales cocinan comidas en Leópolis para soldados ucranianos. pic.twitter.com/I3Nq1W5B5w
— EFE Noticias (@EFEnoticias) July 12, 2026
През последните три години Барбара прекарва по няколко месеца всяка година в Украйна, когато не се грижи за двете си внучета в Калифорния, работейки в „Доброволческа кухня“ и помагайки в изработването на камуфлажни мрежи за войници чрез друга местна инициатива.
Жизнено важна подкрепа
Въпреки че работата изглежда проста, нейното въздействие е значително, каза местната доброволка Мариана, която има трима роднини, служещи в украинската армия.
Държавните хранителни запаси често се унищожават по време на бойни действия, докато компактните, леки пакети с храна, приготвени в Лвов, са по-лесни за транспортиране, понякога с дрон, до окопите, където войниците могат да останат с месеци.
„Местата, където нашите хора се бият, са толкова опасни, че не е лесно да се доставя храна там. Понякога само тези малки порции супа или сушени плодове поддържат хората живи“, каза Мариана.
Въпреки че сега по-малко чуждестранни доброволци пътуват до Украйна, отколкото през ранните години на войната, тя казва, че тяхното присъствие остава важен знак за международна солидарност.
„Предполагам, че те усещат нашия дух и че сме прави“, добави тя.
Поглед напред
„Някои хора у дома ме мислят за луда. Но тук срещам хора, които споделят моите ценности“, каза Жулиен от Франция, който редовно се занимава с доброволческа дейност от първата година на пълномащабното нахлуване на Русия.
Той също така отбеляза, че Лвов остава относително безопасен в сравнение с Киев, Източна и Южна Украйна.
„Има много начини да се помогне“, казва Бьорн, който шофира дарени превозни средства от Обединеното кралство за Украйна.
„Каквито и умения да притежавате, ще има по нещо за всеки“, посочва той.
Алехандро каза, че е забелязал нарастваща умора от войната в Лвов след повече от четири години конфликт, включително нарастващ брой хора с ампутации по улиците на града.
Докато хвалеше подкрепата на Испания за Украйна, той призова за още по-силна европейска ангажираност и поздрави украинците за тяхната устойчивост.
„Тази борба е много лична, защото толкова много хора тук имат семейства и приятели, служещи в армията. И хората няма да се откажат“, подчерта Барбара.
„Украйна се нуждае от помощ. Аз съм в състояние да помогна. Така че ще продължа да се връщам“, добави Бьорн.
