/ istock

Битката при Вердюн - едно от най-кръвопролитните сражения през Първата световна война - приключва на този ден, 18 декември, след десет месеца интензивни боеве и близо милион жертви от двете страни на конфликта.

Битката започва на 21 февруари 1916 г., когато германските войски, под командването на началника на генералния щаб Ерих фон Фалкенхайн, стартират офанзива срещу стратегически важния френски град Вердюн на река Маас.

Фалкенхайн вярва, че френската армия е по-уязвима от британската и че сериозно поражение на Западния фронт ще накара съюзниците да се склонят към мирни преговори. Той избира Вердюн не само заради ключовата му позиция в отбранителната линия на Антантата, но и заради сантименталната му стойност за французите.

Според неговия план, Франция ще бъде принудена да "хвърли всеки човек, който има" в защитата на града, което би изтощило ресурсите на армията ѝ.

Фалкенхайн е убеден, че победата във войната може да бъде постигната само на Западния фронт. Въпреки че Великобритания е възприемана като основният враг на Германия, тя остава недостижима отвъд Ламанша. Затова той се фокусира върху отслабването на французите като първа стъпка към победата.

Още от началото жертвите нарастват главоломно от двете страни. След кратки първоначални успехи германците попадат в кървава безизходица, характерна за окопната война.

Сред новите оръжия, използвани от германците, е огнехвъргачката (Flammenwerfer), а по-късно през същата година те за първи път прилагат фосгенов газ - десет пъти по-смъртоносен от хлорния газ, използван дотогава.

Вердюн се превръща в една от най-свирепите битки на Първата световна война. В началната осемчасова бомбардировка германците изстрелват два милиона снаряда, а в хода на битката броят на изстреляните снаряди достига десетки милиони. Самото сражение продължава цели 300 дни, в които загиват, са ранени или изчезват около 800 000 войници.

Въпреки огромните усилия и загуби, в края на битката никоя от страните не успява да постигне съществени военни успехи. Франция излиза като символичен победител, но териториалните придобивки са минимални — най-голямото разширение на фронта достига едва осем километра. Гордостта, политиката и тактическите решения от двете страни допринасят за удължаването на този конфликт.

Докато битката при Вердюн се проточва, германските ресурси са поставени под силно напрежение. Германия е принудена да се защитава както срещу британската офанзива на Сома, така и срещу Брусиловската офанзива на руснаците на Източния фронт. Вердюн постепенно се превръща в битка за престиж както за германците, така и за французите.

През юли кайзер Вилхелм II, разочарован от развитието на бойните действия при Вердюн, отстранява Фалкенхайн и го изпраща да командва 9-та армия в Трансилвания. На негово място е назначен Паул фон Хинденбург.

Междувременно, френската армия също претърпява командни промени. През април Робер Нивел заменя Филип Петен като главнокомандващ френските сили. Под ръководството на Нивел французите успяват да си възвърнат голяма част от изгубените територии.

През последните три дни на битката те пленяват 11 000 германски войници, преди Хинденбург да нареди прекратяване на атаките.

Огромната загуба на човешки живот и невижданото до този момент разрушение превръщат битката при Вердюн в символ на кървавия и безмилостен характер на окопната война на Западния фронт.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня.

По темата

History, BBC, Britannica

Свят