Кротко пролетно слънце е напекло Панчарево – тече поредната тренировка на ЦСКА. Тихо и спокойно. Ресорни репортери се прозяват отегчено-доволно, докато четат вестници с тежки коментари за Левски, Локо София, Литекс, Локо Пловдив... Дори сагата „Велизар Димитров“ вече се изчерпа като тематика.
Идилия. Първата тиха седмица за ЦСКА!
Клубът, в който по традиция бурите фучат най-силно, най-сетне си отдъхна поне за седмица. Тази вечер предстои мач със Спартак Варна, но в него едва ли има интрига.
В ЦСКА се нуждаеха от тази тишина, за да презаредят батериите. Най-вече изчерпани покрай безкрайната дандания около „червения“ клуб. Изтощението не е спортно-техническо, а психологическо.
И след най-големия тайфун се открива ясно небе, докато не се зададе следващият. Не би трябвало той да е скоро, защото няма кой да спре ЦСКА по пътя към 31-вата титла. Но няма да е и далеч във времето. Просто, защото това е ЦСКА. Клубът, в който винаги се случва нещо и винаги е интересно.
Идилия. Първата тиха седмица за ЦСКА!
Клубът, в който по традиция бурите фучат най-силно, най-сетне си отдъхна поне за седмица. Тази вечер предстои мач със Спартак Варна, но в него едва ли има интрига.
В ЦСКА се нуждаеха от тази тишина, за да презаредят батериите. Най-вече изчерпани покрай безкрайната дандания около „червения“ клуб. Изтощението не е спортно-техническо, а психологическо.
И след най-големия тайфун се открива ясно небе, докато не се зададе следващият. Не би трябвало той да е скоро, защото няма кой да спре ЦСКА по пътя към 31-вата титла. Но няма да е и далеч във времето. Просто, защото това е ЦСКА. Клубът, в който винаги се случва нещо и винаги е интересно.
