Мигът за Азербайджан отлетя!
Мигът за Азербайджан отлетя! / снимка: Guliver/Getty Images

Всъщност, ако незаинтересован от футбола човек се разхождаше в петък и събота в Лисабон, би си помислил, че все пак има някакъв мач, но би се обзаложил, че единия от отборите е Азербайджан. Море от фланелки с името на тази държава! А другия пък е просто някакъв, който играе в бяло. Сигурен съм обаче, че все още се срещат и футболни фенове, които са пропуснали какъв точно е спонсорският надпис на екипите на Атлетико Мадрид. А това "Land of Fire" сякаш е откраднато от конкурса на Евровизия, провел се в Баку преди две години.  Мислих си, докато в дълъг период по време на финала тимът на Симеоне водеше с 1:0, дали в кавказката територия отвъд Черно море ще се почувстват като победители, ако дюшекчиите все пак устискат аванса си и успеят да триумфират? Например нещо като: "Това е нашият тим!", както в Севиля да речем нарекоха "Нашата купа!" тази от Лига Европа, след като я спечелиха за трети път в последните осем години.

Ще попитате това ли пък точно съм си мислел, защо не съм гледал мача? Гледах го, но по едно време сериозно заскуча. Не ме обвинявайте само защото не съм фен на Реал и често наричам този тим "Империята на злото". Ако Реал не бе спечелил "Десетата", сигурен съм и неговите привърженици щяха да определят финала на "Луш" като най-сивия от години насам. Но сега вероятно в тяхната ценностна система, той е поставен високо, високо... Мачът стана труден за гледане, защото цял час тимът на Анчелоти не игра нищо, само две положения, които може да изпусне единствено човек, родом от Уелс. От друга страна пък пресните шампиони на Испания си помислиха, че без положение и със стискащите палци 20 хиляди на стадиона, пълен "Висенте Калдерон" и няколко милиона азери ще се получи. Да, ставало е и по този начин, но не и тази събота. Реал леко се понадигна и след изравняването, вероятно не е останал и един, който да вярва, че крайният изход ще е бял и никакъв друг!

1 милиард евро за десетина години в търсене на юбилейната титла си е цена, на която съдбата не можа да устои. Вероятно дори онзи горе, дето би трябвало да разпределя нещата си има ценоразпис. Разбира се, Реал Мадрид е сред отборите в Европа които имат история, имат могъщество и манталитет, имат фасона да бъдат това, което всъщност са. Но имат и много пари. Виж едни по-нови герои като Челси, ПСЖ или Манчестър Сити също имат не по-малко пари, но те никога или поне не в близко време, не могат да имат ореола на Реал. Насреща пък имаха само надъхани играчи, малко пренадъхан треньор и шанс да играят в мач като този. Мнозина са се зачудили, защо Чоло преиграва малко в края, навивайки публиката с жестове. Защото такова нещо в родния му Буенос Айрес да речем никога не би се случило. В 88-ата минути, малко преди да влязат с гръм и трясък в историята на футболна Европа, феновете в червено-бяло седяха като на театър. Седяха! Не бяха прави, а седяха! Стига бе, представяте ли си привърженици на Бока или на Ривър какво щяха да правят в такъв миг? Да, да не забравя, ония пък отсреща, белите, още по-заспали. Ще речеш, че три дни не са спали. Трябва да платят на Рамос персонална "такса събуждане". Умора в края на сезона ли е, пренасищане ли е, не знам, ама така не ми харесва. Блъскат се в метрото, крещят по улиците, заканват се, но влизат на стадиона и заспиват. От много изпита бира ли е, но оправдание няма. Отплеснах се, но това се набива, прави впечатление. Нали са южняци? Нали им ври кръвта, само дето миналата година уж студените немци ги сложиха в джоба си по време на урока по страст на Уембли.

Това са само едни размисли около един финал, около един мач, който има значение предимно за победителите. Детайлното навлизане в спецификата на Реалистката философия оставям на моите колеги, поне в Гонг те са в изобилие. Сега им е паднало, до № 20 я камилата, я камиларя!

Последвайте ни

Спорт