Най-известният привърженик на Испания Маноло поздрави чрез Гонг всички български фенове. Вчера „човекът с тъпъна”, както го знаят повечето хора, вдигна на крак цял Залцбург и събра погледите на гърци, шведи, италианци, немци, румънци, руснаци, холандци, французи, а и на испанци, които се бяха настроили за последните два мача от Група С на Евро 2008. Маноло е атракция. Атракция за хората по улиците и дори атракция за самите фенове на Ла Фурия Еспаньола.
Водейки своята група от петима музиканти с духови инструменти и още двама на ударни Маноло се вижда и най-важното се чува от далеч. Превърнал е любовта си към националния отбор в нещо повече от футболна емоция. Превърнал е фенската подкреп за Испания в изкуство. Изкуството на един запалянко от Валенсия. Него никой не го мрази, всички го обичат, защото е различен, защото смесва спорта с музиката и защото не е агресивен. Не е от ултрасите, хулиганите и бандюгите, които определят себе си като футболни фенове, а са на стадионите само, за да се напият и после сбият, ако няма с кого - помежду си. То и на тъпъна си му е написано „Deporte si, Violencia no”, което в превод означава „Да на спорта и не насилието”.
Маноло е различен, различна е групата му, различни са възгледите му. Той прави изкуство не само когато играе Испания, а и през останалото време. Ден преди двубоя с Гърция той и „бандата” му са в центъра и свирят. Свирят така, че и хората от близките къщи излизат за да видят нещо различно от станалите им вече досатни скандирания на редовите запалянковци.
Успяваме да си разменим само няколко думи с Маноло в паузата от снимки и музикални подвизи. „Много поздрави на всички в България. Извинявайте, че ви бихме толкова преди десет години, но и ние не минахме групата. Знаем вашите футболисти Пенев, Стоичков, Костадинов, а и сега Бербатов”, казва Маноло и продължава да забавлява хората, защото те искат да го чуят, да го видят и да се докоснат до него.
Маноло е легенда и ще остане легенда. Със сигурност е по-известен от поне 80% испанските футболни национални от близкото минало. Той ще остане и за него ще се говори и след сегашните национали, които ще бъдат по-бързо забравени от Маноло – фенът на Ла Фурия Еспаньола.
Водейки своята група от петима музиканти с духови инструменти и още двама на ударни Маноло се вижда и най-важното се чува от далеч. Превърнал е любовта си към националния отбор в нещо повече от футболна емоция. Превърнал е фенската подкреп за Испания в изкуство. Изкуството на един запалянко от Валенсия. Него никой не го мрази, всички го обичат, защото е различен, защото смесва спорта с музиката и защото не е агресивен. Не е от ултрасите, хулиганите и бандюгите, които определят себе си като футболни фенове, а са на стадионите само, за да се напият и после сбият, ако няма с кого - помежду си. То и на тъпъна си му е написано „Deporte si, Violencia no”, което в превод означава „Да на спорта и не насилието”.
Маноло е различен, различна е групата му, различни са възгледите му. Той прави изкуство не само когато играе Испания, а и през останалото време. Ден преди двубоя с Гърция той и „бандата” му са в центъра и свирят. Свирят така, че и хората от близките къщи излизат за да видят нещо различно от станалите им вече досатни скандирания на редовите запалянковци.
Успяваме да си разменим само няколко думи с Маноло в паузата от снимки и музикални подвизи. „Много поздрави на всички в България. Извинявайте, че ви бихме толкова преди десет години, но и ние не минахме групата. Знаем вашите футболисти Пенев, Стоичков, Костадинов, а и сега Бербатов”, казва Маноло и продължава да забавлява хората, защото те искат да го чуят, да го видят и да се докоснат до него.
Маноло е легенда и ще остане легенда. Със сигурност е по-известен от поне 80% испанските футболни национални от близкото минало. Той ще остане и за него ще се говори и след сегашните национали, които ще бъдат по-бързо забравени от Маноло – фенът на Ла Фурия Еспаньола.
