Бързото развитие на света, технологиите и непрекъснато нарастващото население нанесе сериозен удар на чистата на водоемите. За да разберем как да ги запазим чисти, разговаряме с експерта по водоснабдяване и канализация и пречистване на отпадъчните води инж. Красимира Кузманова. Тя разказа повече за пречиствателните станции за отпадни и питейни води, за водоизточниците и възможностите, които дава ЕС чрез фондовете си в този сектор.
Инж. Кузманова беше гост в „Рока радио" по Дарик
Има ли в България достатъчно и качествени пречиствателни станции на питейни води?
Малко труден въпрос, тъй като в последните години приоритетите и финансирането, което идваше от ЕС, не беше фокусирано върху питейните води, а върху отпадъчните, които също са проблем поради затворения цикъл, за който всички знаем и в крайна сметка отпадъчните води пак се качват на масата. Така че повечето финансови ресурси бяха за пречиствателни станции за отпадъчни води, на канализационни системи и успоредните на тях водоснабдителни системи.
Но пък не може да се оплачете, че имаше доста европейски пари в това отношение. Почти всяка община си възобнови или си направи пречиствателна станция, доколкото съм запознат.
Голяма част от общините кандидатстваха и текат много търгове и проекти за реализация на пречиствателни станции за отпадъчни води. Предвижда се през следващия програмен период до 2020 година, за който все още се чака одобрение от Брюксел, да бъдат включени питейните води с приоритет и да се доизградят в останалите населени места, които имат спешна нужда и от питейни пречиствателни станции.
Скъпо ли е изграждането на добра и качествена пречиствателна станция?
За съжаление, е много скъпо. И би трябвало всеки да разбере това, защото това е генерационен проблем. Когато години наред не е наблягано на екологията и всички съществуващи съоръжения са много амортизирани, да се инвестира това, както се прави в момента, из основи наистина е много трудна и скъпа задача. Поради това, че ЕС подпомага чрез фондовете, които като член на Общността, можем да използваме е от голяма помощ и ще бъде голяма трагедия, ако тези пари се загубят или не се усвоят изцяло. Защото това е генерационен проблем и една генерация обикновено няма силата да направи такава инвестиция и да може да я изплати.
След колко време може да се усети ползата от нова пречиствателна станция в района, където е изградена?
Ползата от една пречиствателна станция се усеща веднага. В България сме благословени, че имаме сравнително чисти питейни води без сериозно замърсяване, тоест обикновено проблемите са когато има обилни валежи или снеготопене и тогава замърсяването е основно мътност. Тоест когато има изградена питейна станция, веднага се усеща, че водата изглежда визуално по-добре и хората нямат проблеми с такъв тип замърсяване. При отпадъчните води може би не се усеща веднага, но в крайна сметка се вижда в реките и другите приемници, където се зауства.
За какво могат да се използват повторно отпадъчните води, за какви цели?
Отпадъчните води не могат да се използват повторно, но пречистените отпадъчни води обикновено могат да се използват за миене на улици, понякога за миене на коли, за поливане, зависи от това какви показатели са изискани на изход, за да се постигне качество до такава степен в зависимост от това за какво ще бъдат ползвани.
За поливане стават ли?
За поливане също стават. Има норми, които поставят до какви показатели трябва да бъдат пречистени, за да могат те да се използват за поливане.
Кой е най-сигурният и добър начин за пречистване на отпадъчни води?
Няма най-сигурен и най-добър начин. Има така наречените технологии към момента. Тъй като това е техника, която се развива много бързо и специално при пречистване на отпадъчните води от три до пет години излизат нововъведения, които подобряват наличните технологии. Поради тази причина се препоръчва, че всеки път проектантите, респективно строителите би трябвало да се съобразяват с най-добрите налични практики и най-добрите налични технологии.
По какъв начин непречистените отпадъчни води нарушават екологичния баланс?
Непречистените отпадъчни води, освен че не бива да се забравя, че в крайна сметка се връщат на масата, защото като заустваме в приемниците, с тях поливаме, натрупват се определени елементи в растенията, които се консумират от животните, а ние консумираме и двете. Не трябва да се забравя, че и водоизточниците, когато в крайна сметка в тях се заустват непречистени отпадъчни води, загубват своите добри качества, което се отнася не само до реките, но и до крайбрежните ивици на моретата, при които се наблюдава нарушено екологично равновесие и нарушена самопречиствателна способност на тези приемници. И вместо тези води да отговорят на условията за води за къпане, ако са много замърсени, могат да се появят медузи и водорасли, което вече ги прави неприемливи дори за туристите. А пък във водните приемници, включително и в подземните води, ако много се замърсят, те могат да се заблатят и да изчезнат като възможност за водоснабдителен източник. Което, разбира се, води до пълна загуба на водния ресурс.
Морето сякаш само се чисти, то си има такъв лаф?
И реките имат тази способност, както и езерата. Но всичко си има възможности. И веднъж нарушена самопречиствателната им възможност поради замърсяване, тя вече може да отнеме 20-30 и повече години. Поради тази причина и целта на ЕС с финансирането по тези фондове е да върне състоянието на реките и водните приемници в първоначалното им състояние, тоест да може да запази тяхната самопречиствателна способност.
Къде се намира България по отношение на замърсяването на реките спрямо останалите държави в Европа?
Това е труден въпрос, тъй като статистиката не е много точна в това отношение. Тъй като едно е да кажем колко броя пречиствателни станции имаме и доколко и каква е статистиката за изходните им параметри, които са емисионните норми. Но това, което се разглежда и към което се стремим, е добро качество на реките, което се категоризира от басейнова дирекция. И всъщност нашите реки поради липсата на голяма индустрия не са били много замърсявани. Но много трудно може да се каже точно сравнително, защото по-скоро ни липсва вярната статистика и за Европейския съюз. Може би басейновите дирекции ще имат по-специализирана информация по въпроса.
Какво практическо приложение могат да имат новите технологии в това отношение? Примерно конкретно в града реките - Парловската и Владайската река в София, могат ли да бъдат пречистени, използвани по някакъв начин?
Това е интересен въпрос. Река сама по себе си да се пречисти не е препоръчително. Основен принцип е, че замърсителят трябва да се спре на мястото на изпускането му, тъй като там е в много по-малки количества и концентрации, а веднъж смесен с други водни количества и замърсители, пречистването става непоносимо скъпо от населението. Защото не трябва да забравяме, че водата е много важна и без нея нищо не се случва. Но тя е много важен социален фактор. И в крайна сметка всички инвестиции се правят на база на оценка дали населението може да ги плати. И по този причина всъщност се гледа да се минимизира замърсяването на мястото на изпускането му, което е най-евтиният начин за постигане на по-добро качество на водите.
А необходимо ли е да пречистваме водата от чешмата, с която готвим или от която пием?
Това пак е много индивидуално. Като цяло ние имаме добри питейни води след пречиствателните станции за питейни води. Проблеми възникват и в мрежите и те не бива да се забравят, защото в голяма част от градовете, които все още не са обновили мрежата по съответните програми, самите водоснабдителни и разпределителни мрежи са силно амортизирани и се получава вторично замърсяване, което могат с допълнителни средства да подобрят качеството, което стига до крайния потребител. Но има други градове, в които това не е проблем и водата може да се пие директно от чешмата. Затова е добре те да вземат такава информация от конкретния воден оператор.
Има ли лесен начин да установим дали на пръв поглед една вода е замърсена?
За съжаление не е много лесен начинът, защото много зависи от типа замърсител и дали той има визуален показател или не. Във всички случаи, ако водата не изглежда добре, тоест има червеникав отенък, е признак, че съдържа желязо или манган в наднормени количества. Във всички случаи, ако има визуален показател, има някакъв проблем и трябва да се провери. Но понякога може да изглежда съвсем добре и пак да има проблем. Но така или иначе се извършва контрол на няколко нива, както от самите ВиК, така и от съответните агенции, които водят мониторинг. Така че в това отношение на хората в градовете е гарантирано, че не е извън норми и би се създал здравен риск за населението. Ако обаче те са във вили, където ползват самостоятелни кладенци, там задължително им препоръчваме да направят едногодишен, сезонен анализ, пълно обследване на физикохимическите, микробиологичните и радиологичните качества на бъдещия водоизточник, който те мислят да ползват.
Престоява ли водата? Ако отворим минерална вода, пием, оставим я и след две седмици пак посегнем към нея, можем ли да пием? Има ли давност?
Има давност. И всяка вода, дори най-чистата и хубава, я сложите в чаша и тя престои повече от две-три седмици, ще видите, че тя ще зеленяса или ще образува микроорганизми. Затова не е добре водата да престоява много дълго и още по-малко в пластмасови съдове, които със стареенето си, ако се използват едни и същи съдове, също започват да отделят вредни вещества. Така че като за всичко останало - прясна храна и пресни продукти са най-здравословни.
