Модерната Олимпиада
Модерната Олимпиада / снимка: БГНЕС

Автор: genekday, блогър в Log.bg

Е, свърши. И тая Олимпиада си замина. Неповторима, интересна, полезна, ако се сравнява с предните. При заемането й на нормалното място в пазарната икономика се вижда, че нищо оригинално няма – силен маркетинг, умел мениджмънт, развитие на пазара й в голям Китай, рекламиране на нови стоки (Фелпс, Болт и т.н.), откриване на нови ниши за бъдещи печалби – типична забава в духа на консуматорството в потребителското ни общество. Вместо човек да излезе, па да се поразкърши сам, зяпа как напомпани "герои" се борят за повече доходи от реклама. И трупа бирено коремче в насладата си пред екрана.

А Олимпиада 08 си е чисто търговско-промишлено мероприятие. Модернизирано-телевизионно. Като започнете от фалшивите фойерверки, стилизирани по компютърен път, и стигнете до контузията на бегача, заснета две седмици преди да стане. Така е – има си правило 5 П – предварителната подготовка предотвратява провала на правеното. В този смисъл най-активни бяха ударните части на допинг контрола. Най-напред изловиха що народ им е показан, а сетне започнаха спокойно да развиват PR дейност в стил "Все хорошо, прекрасная графиня". И ние дадохме допинг жертви. Което е нормално. Защото съвременният спорт е състезание между фармацевтични фирми. Откриват се нови субстанции, правят се рекорди, а след влизането на откритието в забранената листа, откриват се нови. И който разчита на остарялото, остава без отбор по щанги.

Вярно, от двадесетина и повече години положението става все по-непригледно. Излизат едни двуметрови жени с лошо обръснати мустаци, печелят медали, трупат слава за бъдещи рекламни договори. За мъжете да не говорим. Някакви странни хибриди човек-жаба, човек-щраус, човек-слон. За публиката е важен добрият маркетинг на зрелището. Ето – този рекорд се е задържал, сега ще падне, интерес да има. А онзи ще оставим за следващото представление. Пък и мозъците ще понапудрим с приказки за феномени, таланти, спортни гении. Което лично мен най ме обижда. Защото ме вземат хептен за кретен и ме абдалосват с демагогия и манипулация. Чунким не виждам какво става! 20 старта за десет дни – и плува нашият като че сега се излюпил от хайвера. Само с пици, омлети и варена царевица. Бре, че лаборатории имат, та така хубаво разбиват омлети.

За нашето представяне – или добро, или… Хайде – нищо да е! Важното е, че изравнихме постижението от Мелбърн 56 и подобрихме това от Хелзинки 52. И се доближаваме все повече до олимпийския принцип за важността на участието. Но все пак – има шампион, има медалисти. Сега ще ги обявят за герои, ще им връчат ордени, ще ги венцехвалят като най-големите патриоти. И пак в сянката ще останат надарените ученици, печелещи с интелект победи на научни олимпиади, артисти, певци, танцьори, спечелили с талант награди на фестивали, поети, писатели, художници, архитекти, известни с творчеството си зад границата. На властимащите хора с акъл не им трябват, нужни са хора с мускули. Пазар, хляб и зрелища. И повечко сеир. За да не се сещаме, че класацията в съвременния свят не е по медали, а по БВП.