Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изнесе лекция в Чатъм Хаус, Кралският институт за международни отношения, на тема „Културното наследство: новата цел на екстремизма". Модератор на лекцията бе Мартин Рот, изпълнителен директор на лондонския музей за декоративно-приложни изкуства и дизайн Victoria and Albert Museum.
„Наследството стои на фронта на конфликта - трябва да бъде начело на всяка стратегия за мир", обяви Генералният директор пред пълната зала, подчертавайки колко е важно да се защитава културата за постигане на бъдещо помирение.
„Културата винаги е била жертва на войната - като нанесени щети, мишена или обект на плячкосване и грабеж", каза Ирина Бокова. „Но това, което виждаме днес, е ново като мащаб и по характер. Това налага разработване на нови политики от страна на държавите и от международната общност".
Генералният директор припомни на аудиторията за 70-тата годишнина на ЮНЕСКО и създаването на организацията в Лондон.
„Дързостта бе вдъхновението, което доведе до учредяването на ЮНЕСКО преди 70 години, непосредствено след края на Втората световна война. Със седалище в Париж, ЮНЕСКО се роди тук в Института на строителните инженери," каза тя. „Убедена съм, че се нуждаем от същата дързост и днес, за да се преборим с новите заплахи на насилствения екстремизъм и културното прочистване".
Бокова очерта действията на ЮНЕСКО на четири нива: „Първо, трябва да намалим рисковете на унищожаване и плячкосване чрез мониторинг и развиване на способности. Второ, трябва да се борим срещу незаконния трафик чрез взаимодействие със съседни държави и международни партньори. Трето, трябва да се документира извършеното унищожение и да се подготвим за възстановяване и, четвърто, да предотвратим пропагандата на омраза и разединение чрез нови методи на комуникация".
Генералният директор припомни резолюция 2199, приета от Съвета за сигурност на ООН през февруари, за финансирането на тероризма, която признава връзката между унищожаване и грабеж, и чието осъществяване ЮНЕСКО води с партньори.
„Това са нови форми на конфликт, на фона на световната война за спечелване на сърцата и умовете на хората", каза тя.
„Именно затова посетих Багдадския университет през март, за да стартирам глобална кампания в социалните мрежи - #Unite4Heritage - и същите цели насочват новата интегрирана рамка за действие на ЮНЕСКО, стартирана преди две седмици - Empowering Youth to Build Peace - за да могат младите хора да придобият знания, умения и ценности и да вземат участие като граждани на света, които не се влияят от радикализацията и насилствения екстремизъм".
Последва широка и активна дискусия по въпроси на глобалното гражданско образование, действията и мандатите на мироопазващите сили на ООН и съдебното преследване на военни престъпления.
„Нападения над културата са нещо много повече от културен въпрос. Това е въпрос на сигурност и на изграждане на мир," каза Генералният директор, подчертавайки, че това означава „да се вземат предвид много въпроси извън културната сфера, за да се оформи широка коалиция, включваща представители от сферата на сигурността. Така трябва да се изработят политики, свързващи хуманитарните и културните елементи с елементите от сферата на сигурността".
„Културното прочистване е нападение над народа на Ирак и Сирия, нападение над цялото човечество".
Бокова подчерта обещанието си да осигури пълното реставриране на мавзолеите в Тимбукту, Мали, като ключова част от помирителния процес.
В същия ден, Генералният директор взе участие в експертна кръгла маса, организирана от Отдела по международна сигурност в Чатъм Хаус, на тема „Културата на първа линия: опазване на културно наследство в зони на конфликт".
Кръглата маса бе председателствана от Питър Стоун, професор по въпроси на културното наследство и директор на школата по изкуство и култура в Нюкасълския университет. Експерти, научни работници и представители на неправителствени организации, както и на полицейски и военни сили, медии и аукционни къщи участваха в срещата.
Дискусиите бяха разнообразни и засегнаха въпроси като управлението и споделянето на информация, изграждане на комуникация и провеждане на изследвания, където ЮНЕСКО би могла да има важна роля, всичко това с цел активна превенция.
