Без официални представители на Европейския съюз, но с делегации от Русия, Пакистан, Ирак и други съюзници на Техеран преминаха траурните церемонии в памет на върховния лидер на Иран Али Хаменей. Сред присъстващите бяха и народният представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев и бившият депутат от партията Златан Златанов, който в писмена позиция за Vesti.bg разказа за посещението си в Иран, срещите с представители на властта и защитава необходимостта от по-тесни отношения между София и Техеран.
„Иран винаги е бил фактор на стабилност“ - Златанов защити отношенията с Техеран и заяви, че страната има потенциал да бъде „една от водещите световни сили“.
„Убийството на Хаменей е военно престъпление“ - той определи смъртта на иранския лидер като нарушение на международното право и заяви, че България не трябва да бъде „съучастник“.
„Има огромни пропуснати възможности“ - според него стокообменът между България и Иран днес е многократно по-нисък спрямо края на 80-те години и страната ни трябва да търси икономическо сътрудничество с Техеран.
Иран е държава с „хилядолетна цивилизация“ и „фактор на стабилност в целия регион“, а България трябва да води „балансирана външна политика“ и да възстанови отношенията си с Техеран. Това заяви пред Vesti.bg Златан Златанов - координатор на „Възраждане“ за Русе и бивш председател на Групата за приятелство България - Иран, след участието си в траурната церемония в Техеран в памет на аятолах Али Хаменей.
Г-н Златанов, Вие сте бил председател на Групата за приятелство България - Иран в Народното събрание. Какви са Вашите аргументи в полза на поддържането и разширяването на отношенията с Иран в настоящата международна обстановка?
"Иран не е просто регионална сила в Близкия изток с потенциал да се превърне в една от водещите световни сили. Това е една от най-древните цивилизации в света, с която българите имат исторически и културни връзки, достигащи далеч в миналото. Иранският народ винаги е проявявал уважение и добронамереност към България, а самият Иран е бил фактор на стабилност в целия регион", заяви Златанов.
Как възприемате ролята си в церемонията по отдаване на почит към Али Хаменей? Смятате ли, че присъствието Ви там може да бъде разчетено като подкрепа за политиката на иранското ръководство?
По думите на Златанов визитата е започнала с поклонение пред тленните останки на Али Хаменей и членове на неговото семейство.
„Посещението ни в Иран започна с отдаване на почит пред тленните останки на Негово Светейшество аятолах Али Хаменей и убитите членове от семейството му, включително 14-месечната му внучка“, коментира той.
Той посочи, че по време на визитата представителите на „Възраждане“ са имали срещи с президента на Ислямска република Иран Масуд Пезешкиан, членове на иранското правителство и други представители на държавното ръководство.
Златанов допълни, че е бил предаден официален съболезнователен адрес от името на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов до председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф.
„Това беше израз на уважение към иранския народ и последователната позиция, която нашата партия отстоява в защита на международното право, суверенитета и мирното уреждане на международните конфликти“, каза той.
Като представител на България на това събитие, разговаряхте ли с представители на иранските власти за конкретни теми като енергетика, икономика или двустранни отношения?
В позицията си Златанов направи остра политическа оценка на събитията около смъртта на иранския лидер.
„Убийството на аятолах Али Хаменей представлява военно престъпление и грубо нарушение на основните принципи на международното право“, заяви той.
Според него България „не бива да се превръща в съучастник на това военно престъпление“, а трябва ясно да го осъди.
Златанов коментира и икономическите отношения между двете държави, като посочва, че според него съществуват сериозни възможности за развитие.
„През 1989 г. стокообменът между България и Иран, преизчислен в днешни цени, възлизаше на приблизително 10 милиарда щатски долара. Днес той е едва около два процента от този обем. Това е показател за огромните пропуснати възможности в двустранните отношения“, каза той.
По думите му България има интерес от развитие на партньорства с Иран в областта на енергетиката, транспорта, науката, образованието и туризма.
"Иран е една изключителна страна с древна цивилизация, добри и гостоприемни хора и огромен потенциал за сътрудничество с България в областта на икономиката, науката, образованието, културата и туризма. Това не е непозната държава за нас, българите", посочи Златанов.
Златанов заяви още, че страната не бива да бъде оценявана единствено през призмата на международните конфликти.
„Изложбата „Иран: мост между миналото, настоящето и бъдещето“, която организирах в Народното събрание, представи истинския образ на Иран - държава с хилядолетна цивилизация, богато културно наследство, значителни научни постижения и сериозен индустриален и технологичен потенциал“, каза той.
Златанов призова България да води самостоятелна външна политика и да развива отношения с държави, които според него са от значение за националния интерес.
„Когато мостовете на диалога бъдат разрушени, цената винаги се плаща от народите. Наш дълг е да защитаваме българския национален интерес и да отстояваме правото на България да развива партньорства, основани на взаимно уважение, суверенитет и независима външна политика“, коментира той.
По думите му между България и Иран съществуват исторически връзки и взаимно уважение, които трябва да бъдат възстановени.
„Време е българите да преоткрият Иран такъв, какъвто е в действителност, а не през призмата на наложени стереотипи и пропагандни внушения“, посочва Златанов.
Той разказва още, че по време на престоя си в Техеран е останал с впечатлението, че животът в иранската столица протича нормално.
„Животът в Техеран, където бяхме, тече абсолютно нормално, магазините са пълни със стока, не съм видял гладни или просещи хора. Вечер, когато захладнее, животът започва да кипи и много млади хора излизат на разходка или с мотори. Момичетата, които видях, бяха без фереджета“, посочи той.
Златанов заяви, че би препоръчал на всеки свой приятел да посети Иран.
„Убеден съм, че всеки, който се докосне до неговата история, култура и хора, ще си тръгне с искрено възхищение от тази велика цивилизация и с желанието отново да се върне там“, каза той.
Припомняме, че народният представител от „Възраждане“ Ангел Георгиев и бившият депутат от партията Златан Златанов посетиха Иран по покана на иранските власти. По думите на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов поводът за визитата е било участието им в траурните церемонии в памет на върховния лидер на Иран Али Хаменей.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей загина на 28 февруари 2026 г. при мащабни въздушни удари срещу Техеран в началото на военната операция на Израел и Съединените щати срещу Иран. Смъртта му беше официално потвърдена от иранските власти на 1 март, след което в страната беше обявен национален траур. След смъртта му за върховен лидер беше избран синът му Моджтаба Хаменей. Али Хаменей, който беше на 86 години и ръководеше Ислямската република от 1989 г., беше погребан на 9 юли 2026 г. в светилището на имам Реза в град Машхад след продължителна траурна церемония, отложена заради военните действия.
Погребението на Али Хаменей беше предшествано от седемдневни траурни церемонии в Иран и Ирак, които бяха отложени с месеци заради продължаващите военни действия. Церемониите започнаха на 3 юли в Техеран, където ковчегът беше изложен за поклонение в молитвената зала „Имам Хомейни Мосала“. На 6 юли десетки хиляди души се включиха в траурно шествие по улиците на иранската столица. След това ковчегът беше пренесен в свещения за шиитите град Кум, а впоследствие и в иракските градове Наджаф и Кербала, където се проведоха религиозни церемонии. Финалът на траурните прояви беше на 9 юли, когато Хаменей беше погребан в светилището на имам Реза в родния си град Машхад - едно от най-свещените места за шиитския ислям.
По данни на Reuters в траурните церемонии участваха десетки хиляди души, облечени в черно, които развяваха ирански знамена и носеха портрети на Хаменей. Иранските власти представиха погребението като демонстрация на национално единство и устойчивост на Ислямската република след войната, докато международни наблюдатели отбелязаха, че церемониите се проведоха на фона на тежка икономическа криза и продължаващо вътрешно напрежение в страната.
На траурните церемонии в памет на Хаменей не присъстваха официални представители на държави - членки на Европейския съюз. Според Reuters сред чуждестранните гости са били делегации от над 30 държави, предимно близки съюзници на Техеран или страни, поддържащи тесни отношения с Ислямската република. Сред по-високопоставените участници бяха заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев, представители на правителството на Пакистан, официална делегация на управляващите талибани в Афганистан, както и представители на Ирак, Оман, Таджикистан, Узбекистан и Армения. На церемониите присъстваха още представители на проирански организации от Ливан, Ирак и Йемен. Западни лидери не бяха поканени на погребението.
И до момента иранските власти не са оповестили официална оценка за общата стойност на траурните церемонии и погребението на Хаменей.
Въпреки това в социалните мрежи и различни публикации се появиха множество предположения за размера на разходите, като в тях се включват средствата за засилените мерки за сигурност, временната инфраструктура, транспорта, настаняването, раздаването на храна, организацията на церемониите и строителните дейности по маршрута на траурното шествие.
Някои публикации твърдят, че общата стойност може да е достигнала 800 млн. долара, но до момента не са представени официални доказателства, които да потвърдят тази сума.
