Край скалният манастир "Албутин" на 5 април за четвърти пъти ще се състои международният фестивал на автентичния румънски (влашки) фолклор. Ще участват десетки състави за автентичен фолклор от Видинско и Врачанско, влашки фолклорни състави от Сърбия и два самодейни състава от Румъния. Известният сръбски тромпетист Миле Паунович със своята група ще изнесе концерт.
Така минало, настояще и бъдеще си дават среща на Великден край Албутинския манастир. От векове на втория ден след Великден край скалния Албутински манастир хората от видинския край идват за изцеление. Вярващите християни са убедени, че болен който преспи на поляната край извора под скалния манастир, ще оздравее, домът му ще бъде благословен, а трапезата му богата. Мястото се смята за свещено, а водата от извора "Хайдук чешма" - за лековита. Скалният манастир от 14 век днес е обявен за паметник на културата.
С манастира, разположен край видинското село Градец, се свързва и един от най-интересните народни обичаи в страната - "На Росен" или "Хорото на мъртвите". От древни времена хората от този край на втория ден след Великден почитат там мъртвите си роднини като играят "хоро на мъртвите". "Някога хората идвали пеша, с волски коли, нарамили дарове, храна и торби, задължително великденски яйца. И всичко това е било предназначено за другия свят, невидимия", разказа пред БТА етнологът Нинко Заяков.
Днес обичаят е запазен както преди векове. Организатори на фестивала са неправителствените влашки организации в България, които финансово са подкрепени от Румънския културен институт в Букурещ.
Албутинският скален манастир е недействащ средновековен скален манастир на територията на архиерейско наместничество Кула, на Видинска епархия, намиращ се по течението на река Тополовец между селата Градец и Раброво. Манастирският комплекс е изграден във варовиковия масив от северната страна на реката на височина около 25 м, като са използвани плитки естествени пещери и скални навеси, а допълнително са издълбани помещения и ниши с религиозни и битови функции.
Манастирът е бил действащ през 14 век, за което свидетелстват запазени фрагменти от стенописи и надписи, и накитите (обеци, наушници, гривни), намерени в 29-те разкрити християнски гроба. Комплексът се състои от осем помещения, като манастирската църква е разположена в средния сектор, в най-вдлъбнатата част от извивката на скалния масив. Тя е трикорабна, ориентирана според канона от запад на изток, като южната и югозападната ѝ част са напълно унищожени. (източник: bg.wikipedia.org)
