Телесните мазнини често са представяни като нещо, от което трябва да се отървем. Те обаче изпълняват редица жизненоважни функции – съхраняват енергия, участват в производството на хормони и помагат на организма да поддържа телесната си температура.
В последните години социалните мрежи и диетичната култура допълнително засилват стремежа към изключително нисък процент телесни мазнини. Експерти обаче предупреждават, че както прекомерното количество, така и твърде малкото мазнини могат да бъдат вредни.
„Трябва да обичаме мазнините си“, казва Елиф Орал, ендокринолог и професор по медицина в Мичиганския университет. „Те изпълняват толкова важна биологична функция.“
Защо са ни нужни мазнините?
Мастната тъкан не е просто пасивен запас от енергия. Тя е активна част от организма и произвежда хормони, които участват в регулирането на апетита и енергийния баланс.
Един от тях е лептинът, който сигнализира на мозъка, че организмът разполага с достатъчно енергийни резерви.
Мазнините помагат и за поддържането на телесната температура. Бялата мастна тъкан съхранява енергия и осигурява изолация, докато кафявата и бежовата мастна тъкан участват в производството на топлина.
Когато мазнините са твърде малко
Прекалено ниското количество телесни мазнини може да доведе до сериозни проблеми. При продължителен недостиг на енергия организмът започва да пести ресурси, имунната система може да отслабне, а мускулната и костната маса да намалеят.
Това увеличава риска от слабост и фрактури и може да наруши хормоналния баланс.
При мъжете хроничният недостиг на енергия може да понижи нивата на тестостерон и физическата работоспособност. При някои жени прекалено ниските енергийни запаси могат да доведат до нередовен или липсващ менструален цикъл.
В крайни случаи тежкото ограничаване на храната, както при анорексия нервоза, може да причини увреждане на органи и да бъде животозастрашаващо.
Колко са ни нужни?
Няма универсален „идеален“ процент телесни мазнини. Като общ ориентир здравите възрастни мъже обикновено имат около 10–20%, а жените – около 20–29%.
При спортистите стойностите могат да бъдат по-ниски, но дори при професионални атлети прекалено ниските нива не са непременно признак за по-добро здраве.
Важно е и къде се натрупват мазнините. Висцералните мазнини, които се намират около вътрешните органи в коремната област, са свързани с по-висок риск от диабет тип 2, високо кръвно налягане и други метаболитни проблеми.
Трябва ли да измерваме телесните си мазнини?
Съществуват различни методи – от DEXA сканиране до измерване на кожни гънки и интелигентни везни. Те обаче имат различна точност и за повечето хора постоянното следене на процента телесни мазнини не е необходимо.
По-важно е да се поддържа цялостно добро здраве чрез балансирано хранене, движение и силови упражнения.
