До 50-годишна възраст забележим косопад се наблюдава при половината от мъжете, като този дял се увеличава с възрастта, сочат изследванията. Това явление е истинска биологична мистерия. Ако косопадът наистина беше неблагоприятен, би било логично естественият подбор постепенно да елиминира тази черта. Плешивостта обаче се запазва в популациите и се предава от поколение на поколение.
В статия за „Форбс“ биологът Скот Травърс обяснява механизма на оплешивяването и еволюционните процеси, които стоят зад него. Медицинското наименование на това състояние е андрогенетична алопеция. Основна роля играе дихидротестостеронът (DHT) - по-активен хормон, произвеждан в тялото от тестостерон. При генетично предразположените мъже космените фоликули на темето и слепоочията реагират на DHT, като постепенно намаляват размера си - процес, наречен миниатюризация. По време на всеки цикъл на растеж косата израства все по-къса и по-тънка, докато фоликулът не започне да произвежда само едва забележими велусни косми. Обикновено фоликулите не умират напълно, а просто спират да произвеждат гъстата коса, която някога са образували.
Андрогенният парадокс при мъжете
Интересното е, че едни и същи хормони насърчават изтъняването на косата по скалпа, но същевременно стимулират растежа и удебеляването на брадата и окосмяването по тялото. Дерматолозите понякога наричат това андрогенен парадокс: космените фоликули в различни области на тялото реагират на едни и същи хормонални сигнали по противоположни начини. Този парадокс е ключов за разбирането на основната еволюционна теория, обясняваща явлението.
Еволюцията е в полза на младите
Андрогените играят важна роля в тялото на младия мъж: те насърчават растежа на мускулите, удебеляването на гласа и развитието на черти, свързани със съперничеството за партньори. Гените, които засилват действието на андрогените, могат да бъдат полезни в младостта, дори ако причиняват известна вреда десетилетия по-късно.
Еволюционните биолози наричат това явление антагонистична плейотропия: един ген има множество ефекти, някои от които са полезни в началото на живота, докато други са вредни по-късно. Естественият подбор обаче благоприятства ранните предимства пред по-късните недостатъци, така че чертите, които подпомагат оцеляването и размножаването в младостта, е по-вероятно да бъдат предадени на бъдещите поколения.
От тази гледна точка плешивостта не е толкова адаптация, колкото страничен ефект, който природата не е имала убедителна причина да елиминира.
Важно е също да се отбележи, че от медицинска гледна точка плешивостта е практически безвредна. Тя не застрашава пряко оцеляването или репродуктивната функция.
Плешивостта като социален сигнал
Съществува и втора теория, според която плешивостта може да има социално значение. Проучване от 1996 г. предполага, че отдръпващата се линия на косата служи като надежден индикатор за възраст и зрялост.
От тази гледна точка плешивостта сигнализира, че мъжът е преминал пика на младежката конкурентоспособност. Възможно е такъв мъж да се възприема като по-мъдър, по-способен или по-малко заплашителен съперник.
Хипотезата за „сигналната функция“ на плешивостта обаче се смята за интересна, но недоказана.
