Канадски учени твърдят, че най-ранните детски спомени започват от две години и половина, а не от три години и половина, както се смяташе досега, съобщи в. "Дейли мейл".
За да стигнат до този извод, учените от университета "Мемориъл" в Нюфаундленд, са прегледали данни, събирани десетки години.
Хората помнят много повече неща от двегодишна възраст, отколкото осъзнават, каза ръководителката на изследването д-р Каръл Питърсън.
"Причините са две. Първо, много е лесно да накараш някого да си спомни нещо от много ранна възраст просто като го попиташ, а след това да помолиш за още спомени - обясни тя. - Когато хората започнат да си спомнят, се връщат все по-назад".
Учените са установили също, че често най-ранните спомени се отнасят към погрешна година. Хората са склонни да мислят, че това се е случило по-късно.
Д-р Питърсън и екипът й са работили с информация от хора, като са я сравнявали със спомените на техните родители. Често за най-ранните спомени имало разминаване с една година. Родителите казвали, че това се е случило не когато детето им е било на три, а на две години.
В предишните изследвания децата били разпитвани за най-ранните им спомени и след това разговорът бил повтарян след две или осем години. Те разказвали същите неща, но когато били по-големи, отнасяли спомените към по-късна възраст.
"Това беше най-убедителното доказателство" - каза д-р Питърсън.
За да стигнат до този извод, учените от университета "Мемориъл" в Нюфаундленд, са прегледали данни, събирани десетки години.
Хората помнят много повече неща от двегодишна възраст, отколкото осъзнават, каза ръководителката на изследването д-р Каръл Питърсън.
"Причините са две. Първо, много е лесно да накараш някого да си спомни нещо от много ранна възраст просто като го попиташ, а след това да помолиш за още спомени - обясни тя. - Когато хората започнат да си спомнят, се връщат все по-назад".
Учените са установили също, че често най-ранните спомени се отнасят към погрешна година. Хората са склонни да мислят, че това се е случило по-късно.
Д-р Питърсън и екипът й са работили с информация от хора, като са я сравнявали със спомените на техните родители. Често за най-ранните спомени имало разминаване с една година. Родителите казвали, че това се е случило не когато детето им е било на три, а на две години.
В предишните изследвания децата били разпитвани за най-ранните им спомени и след това разговорът бил повтарян след две или осем години. Те разказвали същите неща, но когато били по-големи, отнасяли спомените към по-късна възраст.
"Това беше най-убедителното доказателство" - каза д-р Питърсън.
