Един от най-древните известни европейци от съвременен тип е имал в рода си неандерталски предци, от които са го делели само 4 до 6 поколения, съобщиха ТАСС и Ройтерс, позовавайки се на статия в сп. "Нейчър".
Учени от института "Макс Планк" и Харвардския университет изследваха челюст на мъж на 40 000 години, намерена в румънската пещера Оасе през 2002 г. Резултатите им показват, че кръстосването на неандерталците и първите съвременни хора е ставало в много по-ново време, отколкото се мислеше досега.
Неандерталските генетични последователности от анализираната ДНК са от 6 до 9,4 процента.
Специалистите досега предполагаха, че хората от съвременен тип, преселили се в Евразия от Африка, са се смесили с неандерталците в района на Близкия изток преди 50 000 до 60 000 години, а след това са се разпространили по-далече в Евразия. В резултат от кръстосването в геномите на живеещите там хора (без жителите на Африка) има 1-3 процента неандерталски гени.
В Европа човекът от съвременен тип се е заселил преди 45 000 до 35 000 години. Различни останки на континента ни свидетелстват, че Хомо сапиенс и неандерталците са съществували паралелно няколко хиляди години и е можело да се кръстосват. ДНК анализът на намерената в Румъния челюст потвърждава това.
Популацията, към която е принадлежал изследваният индивид, след това е сменена с друга човешка група и не е оставила следи в генома на съвременните европейци.
Източник: БТА
