Трикове за оцеляване: риба става „невидима“, за да се защити

/ ThinkStock/Getty Images
Рибата Argyropelecus притежава способността да стане невидима благодарение на отразяващите светлината люспи по тялото си, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Нов вид гекон впечатлява със способностите си да оцелява (СНИМКИ)

Тялото й е покрито със сребристи люспи, които тя ползва като огледало, за да измами преследващи я хищници на дневна светлина. "Ако Argyropelecus е наблюдавана близо до морската повърхност, ще се забележи синя вода, чиято светлина е отразена от тялото й, и също вода зад рибата. Така се създава впечатлението, че Argyropelecus е изчезнала", поясни ръководителката на изследването Алисън Суини от Пенсилванския университет.
 
В океанските дълбини обаче се случва нещо друго. Учени отдавна се питаха как Argyropelecus се скрива в тъмна среда, където люспите по тялото й са осветявани от светлинни лъчи, с които си служат някои хищници

Риба еволюира, за да оцелява в замърсена вода

Учени установиха, че способността на Argyropelecus да се маскира е далеч по-усъвършенствана, отколкото се смяташе досега. "Тази риба се възползва едновременно от ефекта от огледалото за заобикалящата я светлина и от специална технология, когато е преследвана от хищник", отбеляза Суини.

Разделена от партньора си акула започна да се възпроизвежда сама
 
За целите на изследването учените осветили с лазер огледало, алуминий и кожата на Argyropelecus. Получените резултати показали, че люспите по тялото на Argyropelecus не отразили директно лазерния лъч, а го разпространили в различни посоки. Това не единствената хитрост, свързана с Argyropelecus. Рибата може също да пренасочи светлината от хищник към океанското дъно благодарение на биолуминесцентни органи в корема си.

През 2015 г.: застрашен вид риба забременя след непорочно зачатие

"Argyropelecus може да има сериозни проблеми, ако бъде разкрита с помощта на сноп светлина. Затова най-добрата опция е да я пренасочи към морското дъно", допълни Суини.
 
Резултатите от изследването са публикувани в Royal Society Interface.
БТА