Петдесетият рожден ден е повод за равносметка за Тони Стораро. В интервю пред Мон Дьо в „Храмът на историите“ изпълнителят връща лентата назад – към детството, първите стъпки в музиката, семейството и цената на успеха. Разказът преминава през спомените за родното село, трудните години в София, загубата на баща му и промените, които вижда в попфолка днес.
Стораро разделя живота си на три големи етапа. Първият започва в родното му село Капитан Петко край Шумен, където остават най-ярките му детски спомени – игрите навън, училището, приятелите и казармата.
Вторият идва с преместването в София – период, който свързва с „деца, работа, безсънни нощи, музика“. Това са годините на първите трудности, но и на първите успехи. Спомня си участията с дуетната си партньорка Деси, когато вече са били разпознаваеми, но приходите от участията били символични.
Особено място в разказа му заема първият албум
„Аз този албум го показах на баща ми, на майка ми, на дядо ми, на баба ми. Как се радвахме в Шумен с моите приятели, че вече имам албум“, казва певецът.
Днес гледа към бъдещето с надеждата да изживее още един или два етапа от живота си „с Божията благословия“.
Най-тежката тема за него остава загубата на баща му
„Баща ми беше, може би, най-добрият човек на света... Той ми казваше: „Ей, синко, ти имаш много хубав глас. Много вярно пееш.“
„Тони Стораро се превърна във фамилия Стораро“
По думите му през годините името му се е превърнало не само в артистичен псевдоним, а в символ на цялото семейство.
„Тони Стораро се превърна във фамилия Стораро. Което хем е добре, хем не е добре.“
Според него това означава да носи отговорност не само за собствените си действия, но и за всичко, което се случва около близките му.
Част от разговора е посветена на по-малкия му син Емрах и общественото внимание към него.
„Имам чувство, че това момче отсега нататък, моят син Емрах, каквото и да направи и да кихне, пак ще пишат някакви лоши работи за него.“
Стораро разказва, че неведнъж е разговарял със сина си и му е давал съвети. В същото време подчертава, че винаги ще застане зад него като баща.
„Той просто си мисли, че аз съм Тони Стораро и ще направя всичко възможно и това няма да бъде наказано... Не е така. Ние живеем в една държава, в която има закони. И законите трябва да се спазват.“
Певецът допълва, че ще направи всичко възможно Емрах „да бъде едно примерно и добро начало“.
По думите му поколението на сина му живее по различен начин и се забавлява по различен начин от това, с което той е свикнал.
„Аз такова нещо не съм виждал“
Тони Стораро коментира и промените в нощния живот.
„Аз виждам много големи глупости, които се правят в момента в нощните заведения. Хубаво ли е сега децата – момичета, момчета – взели по един балон. Аз пея, те отсреща с балоните. Извинявай, аз такова нещо не съм виждал.“
Според него преди хората най-често са прекалявали с алкохола, докато днес все по-често се посяга към различни вещества.
Критиките му са насочени и към музикалния бизнес.
„В попфолка има много излишни хора“, казва изпълнителят.
По думите му част от новите изпълнители разчитат повече на скандалите и провокацията, отколкото на музиката.
„Това разголване, тези шпагати, тези кълчения, тези вдигания на крака във въздуха. За мен това не е музика.“
За него сцената трябва да бъде място, където на първо място стои песента и изпълнението, а не ефектът.
Разговорът завършва така, както започва – с поглед към пътя, който е извървял. От момчето в село Капитан Петко до един от най-разпознаваемите гласове в българската музика, Стораро прави равносметка без да крие нито трудните моменти, нито разочарованията си. Наред с удовлетворението от постигнатото остава и убеждението, че успехът носи отговорност – към семейството, към публиката и към професията.
