Рецептата за дълголетие е работа, каза стогодишната Съвета Тоновска, която живее в село Добролево, община Борован. Днес тя отбелязва юбилей в компанията на сина си, двете внучки и правнуците си.
Работата крепи човека и нека младите да се трудят, ако искат да живеят дълги години, а не да лежат и да се надяват на родителите си, добави стогодишната дама. Младите да гледат земята, там е животът, там е храната, допълни баба Съвета. Тя каза, че е щастлива, когато децата са около нея. Не мога да ходя много, не чувам добре, но съм добре с акъла, добави рожденичката. Животът ми беше добър, имам две деца, трима внуци и двама правнуци. Неотдавна загубих дъщеря ми Красимира, преди години си отиде съпругът ми Георги, но съм се научила, че животът продължава и ето, днес отбелязвам сто години заедно с моето семейство, допълни тя.
Тя е родена в село Нивянин, трета в семейство с шест деца. Работила е земеделие, шивачество. Спомня си, че по царско време са гледали ниви и по време на жътва са отивали с каруцата и са спели там. Майка ни оставаше на нивата и идваше сутрин, за да ни донесе храна, а ние – децата, с татко спяхме там на полето. Със сестра ми правехме житото на снопове, много сме работили, спомня са Съвета Тоновска. Родила е и двете си деца на село – в Добролево, с баби-акушерки. Спомня си, че когато е била млада, по времето на Втората световна война, германци са минавали с мотори с кошове, с големи камиони и са спирали в Борован, където са се събирали деца, младежи и възрастни от околията, за да ги видят. Помня годините преди войната, годините на социализма, най-новите години от демокрацията, но най-добре живяхме по времето на Тодор Живков, допълни тя.
По време на празници като Сирни заговезни се е събирало цялото семейство, подготвяла се е трапеза и е имало усещане за близост, каза баба Съвета. Празнувахме Великден, Коледа, Голяма Богородица, а сме имали и общоселски тържества на 9 септември, 1 май, 24 май, когато свиреше духова музика и имаше манифестации, спомня си Тоновска.
С нея в Добролево живее синът ѝ Петър. За празника са дошли двете ѝ внучки Диана и Цветелина. Те помнят летата, прекарани на село в къщата на баба си и дядо си с много умиление. Дворът беше пълен с животни – патици, кокошки, свине, овце, градината изобилстваше от плодове и зеленчуци, каза Цветелина. А баба правеше една северняшка сиропирана баница, която се точи само с оцет, олио, сол и брашно. Без мая и сода. Много я обичахме, както и всички нейни гозби, събирахме се с приятели, с роднини тук в къщата, беше пълно с живот, допълва Диана. И двете, заедно с децата си Петър и Краси, които са правнуци на баба Съвета, са днес в Добролево, за да отбележат стогодишния юбилей. На празника дойдоха съседи, хора от селото, кмета на населеното място, за да поздравят столетницата лично.
