Защо повечето вирусни епидемии се разпространяват циклично през есента и зимата в умерените региони на планетата? Според интердисциплинарен екип италиански учени отговорът на този въпрос е тясно свързан със слънцето, съобщи "МедикълЕкспрес".
Разработеният от специалисти от Италианския национален институт по астрофизика, университета в Милано, регионалната агенция по околна среда в Ломбардия и фондация "Дон Ньоки" теоретичен модел показва, че разпространението и развитието на епидемиите е тясно свързано с количеството дневно слънчево облъчване на определено място на Земята в определено време на годината. Резултатите от изследванията на италиански екип бяха публикувани в сп."айСайънс".
"Нашият модел дава прост отговор на важен, все още неразрешен научен въпрос", казва Фабрицио Никастро, изследовател в института по астрофизика и ръководител на изследването. "Защо толкова много вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата само в умерените райони на северното и на южното полукълбо, при положение, че те са там през цялото време? Какво отключва и определя сезонността? Ние смятаме, че сезонността при предаваните по въздуха епидемии е точно същият механизъм, който предизвиква сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята".
Добре известно е, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира различни видове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която достига Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща сила върху огряваните части на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на определен вирус или бактерия зависи от тях, но за определено място на Земята тя без съмнение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата активност резонира с цикличността в загубата на имунитет срещу вируса заради антигенна промяна. Комбинацията от тези две механизма предизвиква сезонността при епидемиите в периоди от няколко години до десетки години, в зависимост от честотата на антигенната промяна.
"От епидемиологична гледна точка този модел изяснява една важна и дългогодишна загадка - защо епидемиите от грип изчезват всяка година, когато броят на податливите на заразата хора все още е твърде далеч от нужния брой за предизвикване на колективен имунитет", казва Марио Клеричи, имунолог от университета в Милано и фондация "Дон Ньоки".
"Италианските данни за пандемията от SARS-CoV-2 също могат да се опишат точно с нашия модел, обобщава Никастро, но прогностичната сила на модела зависи много от точните дози смъртоносна UV-B/A радиация за вируса на Ковид-19 и ние предстои да ги измерим".
Разработеният от специалисти от Италианския национален институт по астрофизика, университета в Милано, регионалната агенция по околна среда в Ломбардия и фондация "Дон Ньоки" теоретичен модел показва, че разпространението и развитието на епидемиите е тясно свързано с количеството дневно слънчево облъчване на определено място на Земята в определено време на годината. Резултатите от изследванията на италиански екип бяха публикувани в сп."айСайънс".
"Нашият модел дава прост отговор на важен, все още неразрешен научен въпрос", казва Фабрицио Никастро, изследовател в института по астрофизика и ръководител на изследването. "Защо толкова много вирусни респираторни епидемии като грипа се развиват циклично през есента и зимата само в умерените райони на северното и на южното полукълбо, при положение, че те са там през цялото време? Какво отключва и определя сезонността? Ние смятаме, че сезонността при предаваните по въздуха епидемии е точно същият механизъм, който предизвиква сезоните на нашата планета - количеството дневна слънчева радиация на Земята".
Добре известно е, че ултравиолетовата (УВ) светлина може да деактивира различни видове вируси и бактерии. Слънчевата ултравиолетова светлина, която достига Земята, би трябвало да има също дезинфекцираща сила върху огряваните части на планетата. Ефикасността на УВ деактивиране на определен вирус или бактерия зависи от тях, но за определено място на Земята тя без съмнение е по-висока, когато слънчевата радиация е по-силна (през лятото) и по-ниска, когато радиацията е по-слаба (през зимата).
Тази цикличност в слънчевата активност резонира с цикличността в загубата на имунитет срещу вируса заради антигенна промяна. Комбинацията от тези две механизма предизвиква сезонността при епидемиите в периоди от няколко години до десетки години, в зависимост от честотата на антигенната промяна.
"От епидемиологична гледна точка този модел изяснява една важна и дългогодишна загадка - защо епидемиите от грип изчезват всяка година, когато броят на податливите на заразата хора все още е твърде далеч от нужния брой за предизвикване на колективен имунитет", казва Марио Клеричи, имунолог от университета в Милано и фондация "Дон Ньоки".
"Италианските данни за пандемията от SARS-CoV-2 също могат да се опишат точно с нашия модел, обобщава Никастро, но прогностичната сила на модела зависи много от точните дози смъртоносна UV-B/A радиация за вируса на Ковид-19 и ние предстои да ги измерим".
