Бебетата могат да формират спомени, сочи ново проучване, публикувано в списание „Сайънс“ и цитирано от АФП. Остава обаче открит въпросът защо човек не си спомня тези моменти в по-късен етап от живота.
Първите години от живота са период на интензивно учене, но хората обикновено не ги помнят. Това явление е известно като детска амнезия.
„Винаги съм бил очарован от тази мистериозна дупка в личната ни история“, казва Ник Търк-Браун, професор по психология в Йейл и научен ръководител на изследването, пред АФП.
Около едногодишна възраст децата са изключителни ученици. Те усвояват езика, ходят, разпознават предмети и социални връзки. „И все пак ние не помним нито едно от тези преживявания“, уточнява Браун.
Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, смята, че ранните спомени са недостъпни за съзнанието чрез механизма на потискането.
Според новото проучване обаче причината е по-скоро в хипокампуса - част от мозъка, която е от съществено значение за епизодичната памет и която не е напълно развита в ранното детство.
Учените използвали за експериментите си резултати от предишни поведенчески изследвания сочещи, че децата, които още не могат да изразяват спомените си, са склонни да гледат по-дълго към обекти, които вече са им показвани и които вероятно помнят.
За целите на изследването са били ангажирани общо 26 бебета, половината на възраст под една година, а другата половина - над една година. Експериментът включвал сканиране на мозъците им.
Първоначално изследователите им показвали изображения на лица или предмети, а след това редували вече видяна картина с нова. Изследвайки мозъчната активност при сблъсъка с нещо вече видяно (спомен), учените потвърдили, че хипокампусът е активен по време на кодирането на спомени.
Такъв е случаят с 11 от 13-те деца на възраст над една година, но не и с тези на възраст под една година. Учените също така установили, че при децата с най-добри резултати в областта на паметта се наблюдавала най-голяма активност на хипокампуса.
„Това, което можем да заключим от нашето проучване, е, че бебетата имат способността да кодират епизодични спомени в хипокампуса от около 12-месечна възраст“, посочва Ник Търк-Браун.
Но какво се случва с тези ранни спомени, остава загадка. Може би те никога не се задържат напълно в дългосрочната памет или пък остават, но стават недостъпни, предполагат изследователите.
Ник Търк-Браун подкрепя втората хипотеза и сега ръководи ново проучване, чиято цел е да установи дали бебетата, малките деца и юноши разпознават изображения, които са виждали преди. Броун много би искал да знае дали фрагментите могат да се активират отново на по-късен етап от живота.
