Германски учени откриха микроб, който може да разгражда някои от химическите градивни частици на полиуретана, съобщи електронното издание МедикълЕкспрес.
"Бактерията може да използва тези елементи като основен източник на въглерод, азот и енергия", каза д-р Херман Хайпипер, старши изследовател в центъра Хелмхолц за изследване на околната среда в Лайпциг, Германия, който е сред авторите на изследването. То е важна стъпка към рециклирането на един от най-трудните за разграждане пластмасови продукти.
3,5 милиона тона от пластмасите, произведени в Европа през 2015 г., са продукти от полиуретан. Той се използва навсякъде - в хладилниците, в строителството, в обувките, в мебелите, но трудно се рециклира в доста енергоемък процес. Полиуретанът е сред полимерите, които не се топят при висока температура. Продуктите от тази пластмаса обикновено се заравят на сметища, след което отделят отровни химикали, някои от които са канцерогенни.
Използването на микроорганизми и гъбички за разграждане на пластмасите на петролна основа в момента е обект на усилено изследване. Досега обаче почти не е имало задълбочени и резултатни проучвания за биоразграждане на полиуретан.
Германският екип учени успява да изолира бактерията Pseudomonas sp. TDA1 на терен, богато наситен с пластмасови отпадъци, което дава надежда за биоразграждането на пластмасите.
Бактерията е от група, известна с толерантността си към токсични органични съставки, обяснява д-р Кристиян Еберлайн от екипа откриватели на бактерията. Те работят в рамките на финансиран от ЕС проект.
"Бактерията може да използва тези елементи като основен източник на въглерод, азот и енергия", каза д-р Херман Хайпипер, старши изследовател в центъра Хелмхолц за изследване на околната среда в Лайпциг, Германия, който е сред авторите на изследването. То е важна стъпка към рециклирането на един от най-трудните за разграждане пластмасови продукти.
3,5 милиона тона от пластмасите, произведени в Европа през 2015 г., са продукти от полиуретан. Той се използва навсякъде - в хладилниците, в строителството, в обувките, в мебелите, но трудно се рециклира в доста енергоемък процес. Полиуретанът е сред полимерите, които не се топят при висока температура. Продуктите от тази пластмаса обикновено се заравят на сметища, след което отделят отровни химикали, някои от които са канцерогенни.
Използването на микроорганизми и гъбички за разграждане на пластмасите на петролна основа в момента е обект на усилено изследване. Досега обаче почти не е имало задълбочени и резултатни проучвания за биоразграждане на полиуретан.
Германският екип учени успява да изолира бактерията Pseudomonas sp. TDA1 на терен, богато наситен с пластмасови отпадъци, което дава надежда за биоразграждането на пластмасите.
Бактерията е от група, известна с толерантността си към токсични органични съставки, обяснява д-р Кристиян Еберлайн от екипа откриватели на бактерията. Те работят в рамките на финансиран от ЕС проект.
