Изменението на климата в световен мащаб, включително и в България, се превръща във все по-сериозна заплаха за човешкото здраве. Това заяви пред БТА доц. д-р Петя Димитрова, имунолог от Лабораторията по експериментална имунотерапия към Института по микробиология на Българската академия на науките (БАН).
По думите ѝ екстремните метеорологични явления, най-вече горещите вълни и сушите, зачестяват, а периодите с високи температури стават все по-продължителни.
Горещините поставят организма под силен стрес
Доц. Димитрова обясни, че макар човешкото тяло да разполага с механизми за терморегулация и адаптация, продължителните горещини и резките температурни промени поставят организма под силен физиологичен стрес.
„Тези механизми са ключови за нормалната функция на всички органи и системи, включително сърдечно-съдовата, дихателната и имунната“, посочи тя.
СЗО предупреди: Горещините се превръщат в една от най-смъртоносните заплахи за здравето
Според специалиста при екстремни горещини се нарушава и биологичният часовник на организма, което може да доведе до възпалителни процеси, а при някои хора – и до хронично възпаление.
Хронично болните са сред най-застрашените
По думите на имунолога именно това обяснява защо състоянието на хората с хронични заболявания, като сърдечно-съдови болести, диабет или затлъстяване, често се влошава през летните месеци.
При пациентите със сърдечно-съдови заболявания дори се наблюдава пряка зависимост между високите температури и смъртността, допълни тя.
Високите температури влияят и на имунитета
Екстремни температури в Европа: Рискове за здравето и превантивни мерки
Доц. Димитрова подчерта, че въпреки слънчевото време и доброто общо състояние на имунната система през лятото инфекциозните заболявания не намаляват.
Причината е, че високите температури и резките температурни колебания оказват неблагоприятно влияние върху вродения имунитет.
Как да се предпазим
Специалистът призова хората, особено тези с хронични заболявания, да бъдат внимателни по време на горещите периоди.
Тя препоръчва да се спазва режим на почивка, да се приемат достатъчно течности, да се поддържа умерена физическа активност и да не се пренебрегват основните навици за здравословен начин на живот.
„Режимът на лягане и ставане, както и режимът на хранене, са много важни за всеки организъм, независимо от времето навън“, подчерта доц. Петя Димитрова.
Имунологът е част от Лабораторията по експериментална имунотерапия към Департамента по имунология на Института по микробиология на БАН. През последните 15 години тя изучава вродения имунитет и възпалението, като научните ѝ интереси са насочени към разработването на нови терапевтични подходи при остри и хронични възпалителни заболявания. Специализирала е в Германия, Италия и САЩ и беше сред участниците във Фестивала на науката, проведен във Враца.
