През почивните дни се проведе първият Софийски средновековен панаир. Край Боянската църква бяха пресъздадени бита, занаятите, военното дело и културата на хората от България, Византия, Ориента и Латинския свят. Наред с това бяха представени и традиционни храни и напитки от XII-XIV век. Именно кухнята и кулинарните особености на народите спомагат за опознаването на епохата. Така например през Средновековието българите се хранели 1 път дневно по препоръка на византийски автори. Преяждането и излишествата по отношение на храната били укорявани, а християнските пости се спазвали стриктно.
Оказва се, че и през Средновековието са се спазвали диети, макар и не точно в смисъла на думата, който влагаме днес, разказва историкът Иван Лазаров, който от години изследва хранителните навици и вкусове на българите от Средновековието.
„И тогава е имало мода в храненето, през X-XII век се е смятало, че е най-здравословно да се яде веднъж на ден, обикновено вечер, по препоръка на византийски автори. Храненето сутрин се е смятало за условие за леност. За да може да се работи през деня бодро и постоянно, трябвало едва привечер да се яде", обясни историкът.
Лазаров уточнява, че и тогава са съществували кулинарни излишества, особено при представителите на висшата богата класа като свещеници и благородници. Като цяло обаче българите през Средновековието са били много по-здрави от хората днес.
„Дебелите хора тогава са били явление, което не е било така познато, както в наши дни. Просто времето, с което те са разполагали за храна, имам предвид най-вече обикновените хора, е било само в промеждутаците на тяхната работа. Освен това когато са били на път, на полето, хората са се хранели с плодове, зеленчуци и малко сирене", допълни Иван Лазаров.
Освен с плодове и зеленчуци българите още тогава се хранели и с редица ястия, познати до днес. От Средновековието датират традиционните луканки и суджуци, които още тогава се приготвяли по същия начин и със същите подправки, доставяни по нашите земи от Индия и Китай.
