351 скъпоценни камъка – брилянти, рубини, смарагди и перли. Половин килограм злато и още толкова сребро и платина. Всичко, събрано в едно невероятно ювелирно произведение. Замислено и изпълнено под секрет.
Това е най-скъпият и вероятно най-трагичният подарък в новата българска история. Специално предназначен за един-единствен човек, който никога не ще го получи. Вижте историята на фелдмаршалския жезъл на цар Борис III:
Колекцията на Националния военноисторически музей в София е пребогата с ценности и реликви, но сред тях има една, която се налага да бъде пазена в трезорите на БНБ.
Жезълът на цар Борис III е артефакт с уникална история и най-ценният символ, съхранил се от времето на Третото българско царство.
netinfo
През 1943 г. по повод наближаващия четвъртвековен юбилей от възкачването на цар Борис III на трона Висшият военен съвет решава да провъзгласи монарха, който е и главнокомандващ българската армия, за фелдмаршал.
Генералитетът смята да изненада Негово величество като с присъждането на званието му връчи и адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.
netinfo
Всичко се пази в най-строга тайна. Посветени са само отделни членове на Министерски съвет, чието съгласие е нужно, за да се осъществи проекта.
Военният министър генерал-лейтенант Никола Михов натоварва с изпълнението на деликатната мисия майор Георги Славомиров, който за да се запази тайната, е командирован уж по друга работа в Германия. Истинската му задача е да получи информация за най-прецизния изпълнител на подобни ювелирни произведения и да се свърже с него.
Така поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма Gerb. Godet & Co, чийто директор се ангажира лично със задачата да достави от Амстердам нужните скъпоценни камъни. Българската страна трябва да осигури златото.
В Германия майор Славомиров се свързва с още един важен човек - д-р Ойфрид Нойбекер, който за да изработи проекта, е поканен инкогнито в България.
В средата на август макетът на жезъла вече е готов.
Той е изработен в два варианта – официален и всекидневен.
Всекидневният е изработен от абаносово дърво във формата на нагайка заради хобито царя – конната езда. По него също има апликации и орнаменти от злато и сребро, към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма
Тялото на официалния жезъл е сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред лъвчета и корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение. Там е поставено и релефно изображение на орден „За храброст” ІІІ степен, 1 клас – орден, получен от царя за участието му в Първата световна война.
В горния край на жезъла има второ златно разширение и още една гривна, на която пише: „На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите”. Следва платинен коронован вензел, инкрустиран с брилянти.
На 28 август 1943 г. телеграфните агенции разнасят новината за внезапната кончина на българския владетел.
DarikNews.bg, архив
В ювелирната фирма настъпва объркване заради вложените вече усилия и ценни материали, но от България потвърждават поръчката на обща стойност 148 229 германски марки.
През октомври 1943 г. българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава кутия.
Ценният дар пристига в страната в края на 1943 г., но загубил смисъла на своето предназначение вместо бляскави церемонии той е обречен на забвение.
Добре защитеният трезор на банката спасява този уникален шедьовър не само от бомбардировките над София, но и от размирните години след войната.
През 1966 г., без да излиза от сейфа, жезълът на цар Борис става собственост на Националния военноисторически музей. 40 години по-късно кутията отново е отворена и светлината проблясва по златните орнаменти и скъпоценните
камъни.
