„През 1943 година умира цар Борис III, погребват го с всенародни тържества. Той е балсамиран за 10 години положен в цинков ковчег в Рилския манастир", припомня скулпторът Александър Хайтов.
Царят обаче не намира покой. Гробът му се превръща в място за поклонение, а това не се харесва на партийните функционери. Три години след смъртта на Борис ковчегът с тленните му останки е изваден от Рилския манастир и закаран в двореца „Врана", където е препогребан.
