Аз съм толерантен човек. Толерантен съм към всички, които спазват законите в нашата страна, защото правовите норми създават ред и справедливост в обществото. Без тях, съгласете се, би настъпил ужасен хаос. Толерантен съм и изпитвам уважение към хората, които съблюдават за безусловното спазване на законите и за своевременното наказване на престъпниците и нарушителите - т.е. полицаите, следователите, прокурорите и съдиите (разбира се към тези, които не са корумпирани).
Толерантен съм към онези, които с честен труд изкарват прехраната си и създават материалните блага, от които се ползваме всички. Толерантен съм също така и към хората на изкуството и културата, създаващи духовното богатство на тази нация, без което бихме били нецивилизовани варвари. Толерантен съм към честните люде, които прилежно връщат своите дългове, макар това често да им струва много усилия, нерви и стрес. Толерантен съм към тези, които старателно се образоват и самоусъвършенстват, защото цялото общество има нужда от усърдни и акуратни служители и работници. Към инвалидите, сираците, болните и изобщо към онеправданите и поставени в неравностойно положение същества също изпитвам безкрайна толерантност и съчувствие.
Толерантност е и чувството, което изпитвам към представителите на други религии, раси, етноси и обособени общности, които обаче също проявяват уважение към моите разбирания, идейни възгледи, религиозни и философски принципи, както и към правовите, културни и нравствени норми, установени в Република България.
Толерантен съм и към безработните, загубили по една или друга причина работата си (аз самият съм бил в същото неприятно положение), но непримиряващи се с това бездействено състояние и енергично и ревностно продължаващи да си търсят такава.
Толерантен съм към хората с различни от моите убеждения, но само когато и те уважават и се отнасят с толерантност към тях.
Не бих могъл да не проявявам толерантност и загриженост към животните и всички живи същества в цялото им многообразие и форми. Защо го правя? И аз самият не знам и не мога да дам точен отговор. Толерантен съм към грешките и пропуските на другите, защото и аз самият греша понякога, което е съвсем човешка и бих казал нормална слабост, стига неточността да не е умишлена и злонамерена.
Толерантен съм и към много други проявления на хората и останалите представители на живата природа. Но моята толерантност все пак има граници, защото толерантността, като всяко друго нещо на този свят, е закономерно явление само когато не стига до крайности и не се изкривява в гротескни форми.
Моята толерантност и уважение към честността, справедливостта, истината, законността, дисциплината, организираността, лоялността, трудолюбието, образоваността, знанието, мъдростта, любовта, родолюбието ме карат да бъда нетърпим към антиподите на тези достойни за респект и възхищение качества. Защото те като противоположности на гореизброеното се явяват и тяхно отрицание и представляват заплаха за тях, респективно за ценностите на това общество.
Ако проявяваме търпимост към тези крайности, ние всъщност отстъпваме територия на духовната и морална проказа. Културните достижения на съвременната цивилизация са постигнати с много труд и борба, но те не се явяват даденост, а трябва да бъдат отстоявани ежедневно и без покой. Именно поради това аз не мога и не искам да бъда толерантен към тези, които живеят на гърба на обществото, които се ползват от неговите придобивки, без самите да имат и най-малък принос към него, които смятат, че тяхната роля се състои само в консумиране на права, но не и в споделяне на отговорности и задължения, които хленчат и капризничат за социални помощи, без да са допринесли с нищо за попълване на държавната хазна със средства (които всъщност идват от нас - изрядните данъкоплатци), за които ние - работещите, сме наивни спонсори на тяхното потомствено лентяйство, които изпитват перфидна наслада, когато измамят, ограбят или изнасилят някоя беззащитна старица, за които е особено престижно и достойно да не плащат своите данъци и сметки за ток, вода, парно, за които чуждата собственост е просто плячка, която им принадлежи по право, които смятат кражбата за семеен бизнес и единственото уважавано средство за препитание, които просят, защото това е по-лесен и безотговорен поминък от сериозната трудова дейност, които считат труда за унижаващ и оскърбяващ техните етно-културни традиции акт, които приемат законите, реда и дисциплината за вредни измишльотини, умишлено създадени, за да нарушават и ограничават техните "права", с чиито деца са пълни домовете за сираци (издържани отново за наша сметка), чиито невръстни потомци скитат голи и боси по улиците като бездомни псета, които продават дъщерите си като добитък, които се женят на малолетна възраст, които считат образованието за неприсъщо и недостойно за техните общностни бит и обичаи, които въпреки безвъзмездните средства, отпускани им от нашия джоб, са вечно недоволни и агресивни, които разрушават подарените им от държавата домове, построени с нашите пари, като безумни варвари.
Списъкът на неодобряваните от мен, а считам и от всички разумни хора, противообществени и осъдителни деяния на една самоотлъчваща се от нашето общество група индивиди, може да бъде продължен до безкрайност. И въпреки че цялото ми същество е в конфликт с това недостойно и неизвинително за цивилизовани (?) хора поведение, аз все пак бих бил склонен да го разбера и обясня с някои особености на този уникален културен феномен. Това, обаче, което не ми дава право да се примиря с него са извънредните и свойствени за тези люде арогантност, претенциозност, капризничене, надменност, агресивност, неблагодарност, враждебност, свирепа жестокост и преди всичко - липсата на толерантност към всички останали. А най-важното правило на толерантността, е да бъдеш търпелив и великодушен, но само към онези, които са толерантни с теб. За това проявата на търпимост към нетолерантните е акт на безумие. Но когато проявената търпеливост към антиобществените простъпки засяга и много други хора (а не само твоята личност) и накърнява интересите на социума, тогава така наречената толерантност се явява всъщност престъпление.
В крайна сметка, толерантен ли съм аз?
Вероятно някои хора ще отговорят утвърдително, а други - не.
И няма как да бъде друго, та нали честните, порядъчни и разумни хора обичат реда и спокойствието, а престъпниците обратното.
Авторът е блогър в Log.bg
