Точно в един
Точно в един / netinfo
Когато Господ повелил: „Да бъде светлина!”, един от най-новите партийни лидери в България, все още неформален, отсякъл: „Кажи „моля”.

Уж виц, ама може и да не излезе точно така. В последните дни към твърдението, че Господ бил българин, се прибавя още едно – че бил и гласоподавател и дори си бил избрал вече определена политическа сила, за която да пусне бюлетина. Няма лошо, когато българите пишат това в интернет-форуми, по-скоро поука трябва да си вземе лидерът на избраната от всевишния партия.

На времето имаше един партиен форум, на който Живков с типичната си импровизация от трибуната призова функционерите на БКП: Приземяване, другари, приземяване! И другарите се смяха в препълнената зала1 на НДК, смяха се, пък после какво стана? Май приземяване е необходимо и сега сред ръководството на най-новата политическа сила у нас, на която социолозите все още дават второто място на едни бъдещи избори. Целият връх на ГЕРБ трябва да се замисли какво светло бъдеще създава у българите и какво ще стане тогава, когато ще трябва да ги реализира. Много е хубаво българите да ти вярват толкова, че да смятат и Всевишния за твой потенциален избирател, ама не е хубаво после същите тези българи да са под прозорците ти.

Аз съм потенциален избирател на Бойко Борисов, защото бил десен, защото казва, че щял да провежда дясна политика и защото бил за европейско развитие на България. но за да ме превърне от потенциален в реален негов избирател, колкото и парадоксално да звучи, той трябва да ме убеди, че не е Господ, нито Супермен, а просто че е бил добър главен секретар, че е добър кмет, може би, че ще бъде добър премиер и ще управлява добре. И ако обича, да се бори за моя глас, защото той е толкова ценен, колкото на Господ. Защото за ГЕРБ, ако иска да управлява, всеки един българин, който гласува за тази партия, е един Господ, а може би и който не гласува за тази партия.

И още нещо – хубаво е Бойко Борисов да отдели част от времето си, да отмени някои от ангажиментите си и просто да остане сам, и да помисли. Да помисли и да разбере, че хората от най-близкото му обкръжение, които го съветват, може би не винаги са прави. И да разбере, че тези които се подмокрят, само като го видят или разменят няколко думи с него, тези хора първи ще го напуснат тогава.

Тогава, когато Борисов има нужда от тях, няма да ги намери. И да разбере още нещо – историята показа, че няма политик, който се е правил на Господ, и е свършил добре.