Лудост или доста премерен ход ще е ако читателите на вестници започнат да си плащат за това не само когато ходят до близкия павилион, а и когато отварят интернет-изданието на медията. В началото на тази седмица вестник "Ню Йорк таймс" съобщи, че новият му платен сайт, който бе пуснат преди по-малко от месец, вече има над 100 000 абонати. Реално ли е този модел автоматично да бъде приложен в Европа и по-конкретно в България и дали изобщо тези 100 000 абонати ще бъдат толкова на брой идния месец или пък след година?
Първият, който въведе практиката читателите да си плащат ако искат да четат вестници в интернет, беше Рупърт Мърдок. Достъпът до изданията му The Times, The Sun, The Sunday Times и News of The World, е напълно платен от миналата година.
Повечето анализатори окачествиха това като отчаян ход за спасение на империята на магната, която отчете $ 3.3 млрд. загуби за 2009 г. Обаче бизнесът на Мърдок излезе от кризата и регистрира печалба от $ 2.5 млрд. за 2010 г. Скептиците веднага казаха, че това едва ли се дължи на платеното онлайн съдържание.
И все пак да си плащаш за вестници в интернет започна да се възприема като рецепта за подобряване на приходите.
Обикновено практиката е да се дава свободен достъп до определен брой статии, след което идва ред на плащането. The New York Times например дава възможност за преглед на 20 публикации, след което се предлага месечен абонамент за 15 долара или в пакет с мобилна версия за 20 долара. Платеният сайт на The New York Times набра 100 000 абонати за по-малко от месец.
При локални медии на по-неразвити пазари като Източна Европа въвеждането на платено съдържание изглежда по-скоро като самоубийство, казват някои. Станимир Въгленов, който ръководи онлайн изданията на двата най-тиражни вестници у нас „24 часа" и „Труд" казва, че едва ли скоро читателите им ще започнат да си плащат ако искат да ги четат в интернет. Но не отрича, че това е бъдещето - поне част от съдържанието да стане платено.
Собственикът на News Corp Рупърт Мърдок заяви в началото на този месец, че повечето вестници в САЩ рано или късно ще последват примера на неговия "Уолстрийт джърнъл" и ще започнат да таксуват електронните си читатели. Защо в България моделът на платено съдържание на вестниците в интернет така и не заработи в пълния си вид?
Защото тук читателите не са готови да плащат за качествено съдържание. По-голямата част предпочитат да четат някакво съдържание и са доволни от това някакво съдържание, без да имат по-високи претенции. Аз съм сигурен, че рано или късно, ще се оформи достатъчно голям сегмент от читатели, които ще имат претенцията да четат точно качественото съдържание и ще бъдат готови под една или друга форма да плащат за него, защото за всеки качествен продукт се плаща.
Много големи вестници в момента се твърди, че обсъждат възможността за платен достъп до съдържанието си в интернет. Надяват се по този начин да компенсират спада на печалбата от печатните издания. Правилна ли ви се струва тази логика?
Нормално е всички издатели да търсят начини за увеличаване на приходите, при положение, че приходите на традиционните медии продължават да спадат. Смятам, че частично би могло да бъде въведен платен достъп във всички издания, които имат качествено съдържание, включително при нас. Казвам ясно, че към момента няма такова намерение и едва ли ще стане скоро, но смятам, че това е верният ход, поне за част от съдържанието, което е уникално, което има някаква добавена стойност и е различно от рутинния новинарски поток, който може да бъде прочетен в много други сайтове. За това уникално съдържание би трябвало да се плаща.
Преди време само началото на статиите в интернет изданията на "24 часа" и "Труд" можеха да бъдат прочетени, а за да се разбере техният финал се изискваше достъп чрез платен абонамент. Сега за по-интересните публикации има препратка към печатното издание. Това по-успешен модел ли се оказа?
При нас около 10% от съдържанието, от това, което е наистина уникално и много интересно, към момента пускаме само резюме от него, а цялата история може да бъде прочетена или в печатното издание, или в електронния вестник, който е абсолютно копие на печатния вариант, само че в PDF формат и може да бъде изтеглен срещу абонамент. За в бъдеще вероятно със сигурност ще си развиваме и други платени форми, те не са тайна, все повече издания се ориентират към приложения за iPad, Nokia, за Android и ще се търси точно по-платежоспособният сегмент от читателите, който данните показват и на Запад, и в САЩ, като при нас горе-долу, е около 10% от читателите.
Кога можем да очакваме това?
Много, много скоро. Знам, че и други български вестници работят по тази тема и скоро ще имат такива приложения. В никакъв случай не очакваме големи приходи от тези приложения в скоро време, но предвид скоростта, с която се закупуват, включително в България, iPad-и, ние бяхме изумени от последните данни, със сигурност може да се очаква един достатъчно голям сегмент, който да носи приличен доход в бъдеще, ако може да му бъде предоставено наистина качествено съдържание.
Някои вестници у нас вече въведоха платен достъп до архива си в интернет, за пример можем да посочим в. "Сега", обмисляте ли и Вие подобно нещо, работещо ли Ви се струва това някаква част от съдържанието да бъде платена, а пък било то и архивът на вестника?
Това трябва да бъде направено максимално бързо да бъде направено и да се даде възможност на читателите ни да стигнат до изключително богатия архив, който имат нашите издания. Той към момента не е достъпен до читателите. Предполагам, че скоро това нещо ще се промени и самите читатели ще имат възможността да четат и да намират много лесно неща, които им трябват. Предвиждаме това да става много лесно срещу достъпно заплащане и това е един добър начин за привличане на средства.
Някои телевизии, например БТВ и БНТ, въведоха ексклузивно съдържание само за интернет страниците си, направиха емисии новини, които излизат в следобедните часове. Дали това можем да очакваме в онлайн изданията на вестниците - да има съдържание, което да е достъпно само и единствено в интернет, но да не може да се прочете на следващия ден в печатното издание?
При нас вече този модел работи, т.е. екипът, който поддържа сайтовете на "24 часа" и "Труд" произвежда онлайн новини, които в огромната си част не могат да бъдат прочетени в печатното издание на другия ден. Става въпрос за около една четвърт от съдържанието на сайтовете, понякога даже и повече, и тенденцията е това съдържание да се увеличава.
И въпреки, че това е вестникарски сайт, бъдещето му е свързано с видеоматериалите, които се поместват в него, убеден е Станимир Въгленов. Три пъти повече се чете една публикация ако към нея има видео, са сметнали от екипа му.
Положително и ласкателно и Рупърт Мърдок се изказа наскоро за новия таблет, разработен от Apple - iPad. Според него американската компания ще трябва да се бори с конкуренцията на почти дузина подобни устройства само в следващата година. Австралиецът обаче смята, че именно те ще спасят вестниците, защото пестят пари от хартия, мастило, печатане и транспорт. „IPad не убива вестника, това просто е друга негова форма", не веднъж е казвал Мърдок.
Владимир Петков е директор „Продукти и операции" в Economedia - групата, която издава вестник „Дневник" и седмичника „Капитал". Той изброява поне три причини, поради които българинът за вестници online няма да плати :
"Българските потребители са много малък пазарна фона на англо-говорящите. Мърдок говори за издания, които са много силни международни брандове на английски език списвани. Така те достигат една огромна аудитория. Другото е, че микроелектронните разплащания в България продължават да бъдат трудно нещо, тук не е толкова популярно, колкото сред американските и западноевропейските потребители. Третото, което е, че тези, които експериментират с платеното съдържание, направят сайтовете си платени, мисля, че ще бъдат много голямо малцинство и ще загубят своята аудитория, за сметка на други, които биха печелили само от реклама. Каквото и да си говорим уеб сайтовете продължават да печелят основно от реклама".
Тук ли някъде се крие причината "Дневник" и "Капитал" да се откажат от платения достъп? Преди време имаше един период , в който само част от статиите бяха със свободен достъп и избрани от тях бяха платени.
Точно така. Като сравнихме приходите, които са от реклама и които идват от съдържание, говорим за абсолютно несравними неща. Приходите за реклама бяха и в момента те са основният доход, докато доходът от платено съдържание беше незначителен. Платеното съдържание ни беше пречка да се домогваме до все по-голяма и по-голяма аудитория.
Но да се върнем на The New York Times и платения му достъп. Там идеята е за 3 вариантни тарифи на платен месечен абонамент: за уеб сайта на вестника и приложението, разработено за смартфони, $ 20 за сайта и приложението за таблети и $ 35 за всички видове устройства. Владимир Петков е скептичен по отношение на идеята, че платения достъп до сайта на „Ню йорк таймс" ще компенсира спада на приходите, които те имат от печатното издание.
"Те са измислили един доста интересен хибриден модел за платено съдържание, защото те продължават да са безплатни до една степен и определен брой прочитания на месечна база, така че да не си загубят широката аудитория, която идва от Google при определени търсения. Същевременно те искат да печелят от най-твърдите си фенове. Според мен е твърде рано да се даде оценка. Те дадоха едни оптимистични цифри, докладваха 100 000 активирани акаунта. Не бива да се твърди, че това са 100 000 постоянни лоялни потребители, това са 100 000 акуанта, при които голяма част от тях са решили да изпробват всъщност дали им е потребна услугата, или не. Трезва оценка може да се даде след около година", допълни Петков.
Според Владимир Петков само големите брандове, добили световна популярност с годините, могат да си позволят подобни експерименти. Техният модел модел не може прост да бъде „прехвърлен" в България освен ако изданието не предлага някаква много специфична информация, която никъде другаде не може да бъде намерена. Само тогава би имало място за платено съдържание.
