Решението на американския президент Барак Обама да пропусне срещата на върха ЕС-САЩ през май в Мадрид нанесе болезнен удар по егото на Европа. Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, бяха ядосани и смутени. Те възприеха неучастието на Обама като подигравка. Това може да е сигнал за започваща промяна в трансатлантическите отношения, смятат анализатори и дипломати.
Докато САЩ напредват с преразглеждането на ролята си в ерата след Студената война, вярвайки, че е крайно време Европа да се заеме със собствената си сигурност, Европа се чуди какво да прави. Тя въздиша по миналите времена, когато разчиташе на американската защита, но иска да се освободи и да се превърне в глобален играч. Тази двойственост бе уловена от американския държавен секретар Хилари Клинтън, която беше в Париж миналата седмица, където изнесе лекция във Военната академия. Тя се опита да убеди аудиторията, че Обама не обръща гръб на Европа. Американските военни, каза Клинтън, ще останат в Европа.
САЩ не отслабиха ангажимента си към Източна Европа като изоставиха плановете за разполагане там на елементи от спорната система за противоракетна отбрана. "Реалността е, че няма много Европи, има само една Европа. И това е Европа, която има САЩ за свой партньор", заяви Клинтън. Но както самото правителство знае, съществуват много Европи, въпреки че Европейският съюз трябва да говори с един глас по въпроси като Афганистан, световната финансова криза, Китай и разпространението на ядрено оръжие. "Лидерите от ЕС заявяват, че искат по-силна Европа, но те са задължени на националните си правителства", каза Ник Уитни, експерт по обраната в Европейския съвет по външни отношения в Париж и бивш високопоставен функционер в ЕС.
(на снимката: Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро и председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу)
Безкрайните разправии в Европейския съюз дразнят САЩ. Но като дипломат номер едно на Америка госпожа Клинтън не провокира сблъсък. Това, което тя очевидно даде да се разбере е, че САЩ се нуждаят от по-силна Европа. "Това е решаващо за нашата сигурност и просперитет. Ние имаме нужда от европейско лидерство през 21 век", каза тя. Но САЩ не могат да разчитат на нито една от трите големи страни в ЕС, която да поеме лидерството, отбеляза Уитни.
Британският премиер Гордън Браун го очаква предизборна кампания. Освен това, той проявява слаб интерес към Европа. Френският президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел подкрепиха САЩ в търсенето на по-строги санкции срещу Иран. Освен това, нито един лидер не показа голям интерес към продължаване на европейската интеграция, която е решаваща за по-голямото единство на съюза в политиката за сигурност и отбрана.
Десноцентристкото коалиционно правителство на Меркел прекара много от времето след изборите миналия септември във вътрешнополитически препирни, а тя самата сега проявява малък интерес към външна политика или дори към пътуване в чужбина. "Не е ясно кой говори от името на Европа", каза Стивън Фланаган, експерт по отбраната в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Голямата надежда, че назначаването на Катрин Аштън", новият външен министър на ЕС "ще доведе до съгласуваност, не се оправда", отбеляза той.
Тази липса на лидерство попречи на ЕС да постигне споразумение за доктрина по сигурността, която да формулира интересите на съюза, но и да преформулира трансатлантическите отношения. Когато висши европейски дипломати се срещнаха преди две години, за да осъвременят Стратегията за сигурност на ЕС от 2003 г., - документ, който фокусира върху използването на мека, невоенна сила, но игнорира ролята на САЩ и НАТО, - те не успяха да достигнат до консенсус.
Германия, главният съюзник на Русия в Европейския съюз, блокира дискусиите за Русия, която нахлу в Грузия през август 2008 г. Великобритания по принцип не бе заинтересувана Европа да има нова доктрина за сигурността. Някои страни смятаха, че Франция, която тогава бе ротационен председател на ЕС, се опитва да влияе върху крайния резултат от дискусиите. В крайна сметка усилията бяха изоставени.
"Това беше голям срам", изтъкна Фредерик Бозо, професор по международни отношения в Сорбоната. "Това показа, че никоя от трите големи държави не може да бъде лидер. Стана ясно също, че европейците не са в позицията да се споразумеят за стратегия по сигурността без по-нататъшна интеграция. Ако няма по-нататъшна интеграция, европейците няма да могат да се превърнат в голям актьор на световната сцена."
(на снимката: Френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел)
Някои анализатори твърдят, че световни проблеми като климатичните промени могат да бъдат катализатори за европейска интеграция. "ЕС не може да си позволи да игнорира такива въпроси, по които европейците наистина имат влияние", отбеляза Томас Паулсен, изпълнителен директор по международните въпроси на фондация "Кьорбер" в Берлин.
Също така, европейците жадуват да бъдат взети насериозно от големи играчи като САЩ, Китай и Русия. Други експерти от ЕС обаче смятат, че е време Брюксел, преди да започне да преследва нереалистични световни амбиции, да започне да гледа внимателно в задния си двор. "Има много несвършена работа по-близко до дома, като Босна, Турция, Кипър и отбранителните способности, ако трябва да посочим една част от нея", каза Уитни.
Босна, която беше опустошена по време на балканските войни през 90-те години, е все още нестабилна въпреки милиардите евро и военен и цивилен персонал, който ЕС наля в региона. Страната все още е парализирана от междуетнически съперничества, корупция и нефункционираща политическа система. Карл Билд, шведският външен министър, се опита миналата година да превърне тази раздробена федерация в суверенна Босна-Херцеговина, като закрие службата на върховния представител на ЕС и международната общност в Сараево, учредена през 1995 г., за да наблюдава политическото и икономическо възстановяване, но не успя. Босненските сърби бяха неотстъпчиви. Европейският съюз се отдръпна.
Лидерите от ЕС са разделени и относно евентуалното присъединяване на Турция към съюза. Меркел настоява за "привилегировано партньорство", включващо икономически и търговски облаги, но изключващо политическите и избирателни права в Европейския съюз. Саркози е твърдо против членство на Турция, докато другите страни са разделени.
"Това е голяма грешка.", каза Янис Еманулидис, експерт по сигурността в Европейския политически център в Брюксел. "Политиката на ЕС спрямо Турция е късогледа и глупава. Рискуваме да загубим важен икономически, политически и преди всичко стратегически партньор", допълни той.
Уитни беше по-прям. "ЕС само трябва да види благоприятна възможност, за да намери начин да не я използва". (БТА)
